Капсулата прелетя над южното английско крайбрежие между Уеймът и Борнмът. Светлините на двата града ясно се виждаха от двете страни. Сферата мина над източен Дорсет, стигна до Солсбърийската равнина и намали скоростта. Целта му се очертаваше напред, осветена от няколко прожектора, ала наоколо като че ли нямаше никого — нищо чудно, като се имаше предвид ранният час.
По един път се движеха самотни фарове, после изчезнаха в далечината. Капсулата се приближи и спря точно пред осветения район. Сканира земята с радара си, насочи се на североизток и бавно кацна на тревата край оградата.
Космическото командване, планината Шайен, Колорадо
Мери Кийн доброволно работеше извънредна смяна, за да даде възможност на някои свои женени колеги, дежурили по време на последната световна война, да се приберат вкъщи и да се видят със семействата си. Не беше казала на шефа си, че не иска да си иде у дома, защото се бои от съобщенията, които може би я очакваха там. Единствената й дъщеря бе в армията и беше служила в Сеул, Южна Корея. Мери бе виждала снимките на шпионските сателити и знаеше какво се е случило с този град.
Докато не знаеше със сигурност, нямаше да е вярно. Не можеше да понесе тази мисъл, затова се съсредоточи върху екраните. Намираше се в една от металните сгради върху тежки пружини, дълбоко в комплекса, и заедно с десетината други оператори седеше на дълга заоблена маса.
Нейната зона за наблюдение беше Северният Атлантически океан, регион, в който не се бяха водили много бойни действия. Тя имаше достъп до три шпионски сателита КХ-14, които заснемаха от източното крайбрежие на Съединените щати до западното крайбрежие на Европа.
Мери се сепна, забелязала някакво движение. Изключително бърза топлинна следа, която започна в Мексиканския залив, премина през Атлантическия океан и спря в Южна Англия. Тя влезе в компютъра, засече координатите и установи, че там няма летище. Не можеше да е хеликоптер — обектът се беше движил прекалено бързо и на огромно разстояние. Всъщност, когато взе данните за полета, операторката видя, че той е летял прекалено бързо, за да е дори свръхмодерен военен самолет.
Оставаха летящите чинии. Както и други в Космическото командване, тя бе виждала следите на извънземните, но всеки път, когато насочваха вниманието на началниците си към тях, получаваха отговор да не им обръщат внимание.
След като се разкри истината за Зоната, Кийн неколкократно ги беше следила. Въпреки че бе симетрична обаче, тази следа се различаваше. Беше по-топла. Освен това операторката си спомни, че се бе получило питане за необичайни летящи обекти в района на Мексиканския залив.
Провери в списъка и забеляза, че като източник на питането е посочена Зона 51 чрез МИЛСТАР. Мери набра кода за достъп. Половин минута никой не отговори и тя тъкмо се канеше да затвори, когато от високоговорителя се разнесе разсеян глас.
— Майор Куин слуша.
— Имате ли летяща чиния по трансатлантически курс?
— Не. Какво сте засекли?
Тя предаде информацията.
— Казвате, че идва от Мексиканския залив, така ли?
— Да.
— Къде е сега?
Докато разговаряха, Кийн бе взела точните координати от най-близкия сателит КХ-14. Отвори картата на района и потърси мястото. Това, което откри, я изненада. Червеният надпис обозначаваше обект с национално значение.
— В Южна Англия. При Стоунхендж.
Стоунхендж
Стоунхендж беше най-голямата туристическа атракция в района и една от най-големите в цяла Англия. Капсулата на Рояка се намираше на северозапад от него и известно време само го наблюдава. Добрият разузнавач винаги проучва обстановката преди да се приближи до целта, а Роякът имаше голям опит в разузнаването, на галактическо или местно равнище.
Когато се установи, че районът изглежда безопасен и пуст, капсулата се придвижи напред. Блъсна се в оградата, с лекота я разкъса и спря до вътрешния кръг пред олтарния камък. Неизвестната на Рояка алармена система, вградена в оградата, се задейства и в местния полицейски участък се включи предупредителна лампичка.
В капсулата Гарлин отново беше поставил короната на главата на Дънкан и сега я свърза с проводниците на кивота.
Дълбочинният радар не бе установил присъствието на кораба от спомените на Дънкан. По време на сондирането обаче Роякът беше забелязал червената мрежа, с която Дънкан и мъжът бяха покрили космическия кораб преди да го заровят, и предполагаше, че това е някакъв вид щит.