Вертолетът намали скоростта и започна да се спуска.
— Докладвай обстановката — нареди Спиърсън на пилота, който управляваше с очила за нощно виждане. На каската на полковника също имаше такива, но предната седалка му пречеше да вижда.
— Има някаква черна сфера с диаметър около пет метра. Виси точно пред централния пръстен камъни. Изглежда, е отворен някакъв люк и от него струи зелена светлина. Наблизо е паркиран полицейски лендроувър. Няма следа от онзи, който е пристигнал с него.
Черна сфера ли? Спиърсън бе следил разузнавателните сведения за последната световна война, беше воювал главно в Тихия океан и Близкия изток, ала не си спомняше такова описание. Нещо ново. Нещо различно. Много пъти бе попадал под обстрел — в Северна Ирландия, през Войната в Залива, в Етиопия — но сега го побиха тръпки. Хеликоптерът кацна със слабо разтърсване.
Нямаше нужда да издава команди. Знаеше, че хората му ще го последват и ще се разгърнат тактически. Това беше разликата между СВС и обикновената бойна част. Той се затича към черната сфера, като в движение спусна очилата за нощно виждане. Запремигва и изчака няколко секунди мракът да отстъпи мястото си на яркозелената светлина. Кълбото беше абсолютно неподвижно и висеше на няколко метра над земята. Част от корпуса му бе отворена и се спускаше като рампа.
Спиърсън замръзна, когато от отвора излезе мъж с автомат „Стърлинг“. Полковникът тъкмо се прицелваше в него и се готвеше да стреля, когато позна униформата.
— Натам! — извика полицаят и посочи наляво, настрани от мегалита.
Спиърсън се обърна, последван от всичките си хора. Нищо.
Чу тракането на автомата, когато първите куршуми го улучиха и го повалиха. Полицаят се приближаваше към бойците от СВС и стреляше.
Полковникът лежеше на земята. Гърдите го боляха от ударите по бронираната жилетка. Вдигна глава. Хората му отвръщаха на огъня. Пред смаяния поглед на Спиърсън ченгето бе надупчено като решето, ала продължаваше да стреля. Паднаха още двама бойци от СВС, единият смъртоносно улучен в лицето.
Оръжието на полицая — стар „Стърлинг“ — глухо изщрака. Пълнителят се беше изпразнил. Десантниците не престанаха да стрелят и буквално го разкъсаха на парчета, докато трупът му най-после не се свлече на земята.
Полковникът се изправи. Един от хората му се втурна напред и провери тялото. Спиърсън даде знак на останалите да го последват и заобиколи, за да погледне в капсулата. Люкът беше затворен.
— Взривете го — нареди той.
Един от хората му извади малък насочен взрив от раницата си, изтича при люка и го постави в центъра му. После възпламени детонатора.
— Залегни! — извика сапьорът, докато тичаше настрани от сферата. Спиърсън се хвърли на земята. Разнесе се остър пукот. Спиърсън се изправи изруга. В люка бе пробита само шестдесетсантиметрова дупка.
Зад себе си чу изстрели и се обърна. Мъжът, който се бе надвесил над трупа на ченгето, беше прострелял друг боец в лицето. Вторият десантник извика и притисна раната с длани. Между пръстите му потече кръв. Другият продължи да стреля по другарите си — в главата, както го бяха обучавали.
— По дяволите! — изруга Спиърсън, когато бяха повалени още двама от хората му, натисна спусъка и куршумът улучи мъжа в главата, точно над дясното око, под ръба на каската. От изходната рана на тила му пръснаха кръв и мозък. Но войникът продължаваше да стреля и свали още един боец.
Полковникът усети нещо над себе си, ала нямаше време да погледне — стреляше, натискаше спусъка колкото може по-бързо, докато онзи най-после се строполи на земята.
— Какво става тук, господин полковник? — попита един от малцината му оцелели войници, които се бяха събрали при трупа. Той бе неузнаваем. Спиърсън буквално му беше откъснал главата.
Полковникът вдигна поглед нагоре. Звездите бяха изчезнали.
После ярка светлина изпълни небето и го заслепи.
Търкот чакаше точно до люка на трюма и щом Яков го отвори, се втурна навън по все още спускащия се трап. В едната си ръка стискаше автомата, а в другата — Екскалибур. Руснакът сигурно бе открил как да освети земята, защото беше светло като ден.
Майорът се огледа. Големите камъни бяха точно пред него, черната капсула също, един лендроувър, трупове. Неколцина униформени сваляха очилата си за нощно виждане. Познаваше единия — Спиърсън — от операцията в Етиопия.
— Полковник — извика Търкот и тръгна към командира на СВС.
Спиърсън премигваше и се опитваше да се ориентира, все още объркан и стъписан от безумното поведение на собствените си хора.