Отиде при херметичния шлюз на нокътя, затвори вратата след себе си и изчака да се отвори външната. Намираха се до главния трюм на кораба-майка. Люковете бяха изтръгнати от мощна експлозия, отворила в борда му четиристотин метрова рана. Артад включи реактивната раница и се прехвърли на по-големия съд. Когато влезе в трюма, първо забеляза опустошението. Всичко вътре бе разбито — вътрешните прегради не бяха издържали.
Имаше няколко повредени нокътя — от марсианския флот на Аспазия. Артад тръгна към един от тях, където го чакаха неколцина кортади, също в скафандри. Те го въведоха вътре през един от люковете. В коридора се носеха трупове на аирлианци, идеално запазени в космическия вакуум. Артад не им обърна внимание, въпреки че познаваше някои. Кортадите го поведоха към контролната кабина.
Шестима мъртви аирлианци бяха закопчани с ремъци на седалките си. Дори не бяха в скафандри, което показваше, че катастрофата ги е сполетяла неочаквано.
А на командната седалка беше Аспазия.
Артад спря пред някогашния си съперник. Над десет хиляди години бяха изтекли от първата им битка. Техните Сенки и привържениците им бяха продължили войната през хилядолетията. Изобщо не беше очаквал, че ще свърши така, че Аспазия ще загине от човешка ръка, което ще лиши Артад от възможност за отмъщение.
Той протегна облечената си в ръкавицата на скафандъра шестопръста ръка и хвана брадичката на Аспазия. Повдигна отпуснатата глава. Червените очи бяха мътни и пусти.
Без да пуска брадичката му, Артад завъртя глава към трупа на друг аирлианец, който седеше зад Аспазия. Жена. Пръстите му стиснаха брадичката, впиха се в мъртвата плът. Спомняше си я. Спомняше си, когато се бе отправила на мисията в този затънтен край на вселената. Спомняше си времето, което бяха прекарали заедно.
С рязко движение той строши врата на Аспазия.
Отново погледна трупа на жената и се обърна към изхода. Тръгна си, без дори да се обърне.
Марс
„Марс Патфайндър“ беше изстрелян на 4 декември 1996 година. На 4 юли следващата година стигна до Марс и влезе в орбита, която изобщо не минаваше близо до Сидония. Сондата навлезе в атмосферата и парашутът й се отвори на осем километра над планетата. На двадесет и един метра височина близо до Арес Валис парашутът се откъсна и заобиколен с въздушни възглавници, „Патфайндър“ падна на повърхността и отскочи. Продължи да подскача повече от осемстотин метра преди най-после да спре. Въздушните възглавници спаднаха.
Подобно на венчелистчета, бавно се отвориха четири сини слънчеви батерии. Разгъна се метеорологична антена, наред със СМП, скенера на „Марс Патфайндър“. Върху една от слънчевите батерии имаше малък всъдеход, наречен „Просветената истина“ в чест на афро-американска героиня от борбата против робството през XIX век Съджърнър Трут. Всъдеходът беше дълъг шестдесет и шест сантиметра и тежеше десет килограма.
Призори на 5 юли 1997 година СМП, който всъщност представляваше две разположени под различен ъгъл камери, даващи заедно триизмерно изображение, засне първите картини от повърхността на планетата. „Просветената истина“ бавно спусна прибраните си по време на пътуването колела и потегли по марсианската повърхност — първият човешки всъдеход на друга планета след последния полет на „Аполо“ на Луната. „Просветената истина“ измина четиридесет сантиметра до една скала, която ръководителите на полета нарекоха Досадника, и я анализира с помощта на АПРС — алфа-протонен рентгенов спектрометър. АПРС бомбардира скалата с алфа-частици и измери рикоширалата радиация. Данните бяха пратени на „Патфайндър“, който ги препрати на Земята. Анализирайки резултатите, учените получиха доста пълна представа за състава на скалата.
Един от проблемите с придвижването на „Просветената истина“ бе, че образите и данните пътуваха до Земята за две и половина минути. Също толкова време изминаваше, докато ръководителите на полета пратят обратно насочваща информация. Ето защо те трябваше извънредно внимателно да планират бъдещите движения на всъдехода. Американската общественост беше толкова възхитена от този успех, че през първия ден от работата на „Просветената истина“ в уебсайта на НАСА влязоха четиридесет и четири милиона души.