— Тази нова форма на енергия може ли да преминава през защитна стена? — попита Търкот. — Точно каква е мощността й?
— Ами… — Куин замълча за миг. — Това ме връща на случая в Тунгуския район.
— Спомняш ли си последните думи на генерал Хемстад към мен на Дяволския остров? — попита Яков.
— Ти спомена, че ти е казал нещо за Тунгуския район — потвърди Търкот.
— Да — отвърна руснакът. — Така и не го проверихме.
— Бяхме малко заети да спасяваме света. В архива имаше сведения за немска експедиция в Тунгуския район, нали?
— При мен са — каза Куин. — Заедно с всичко останало, което успяхме да спасим от Зона петдесет и едно. — Той вдигна тънка кожена папка със свастика отпред. — Докладът е от хиляда деветстотин трийсет и четвърта. Накратко, изглежда, че немците са открили останки от извънземен кораб в Тунгуския район. Оттам са онези същества, които са се пазили в Четвърти отдел и които днес познаваме като Рояка. След Втората световна война руснаците прибрали всичко, което били намерили немците.
Търкот вътрешно потрепери, когато си спомни странното същество, плуващо в резервоара в подземната база на остров Нова земя, руската „Зона 51“. Кълбо с диаметър около метър и двадесет с шест ръце. Всяка ръка беше дълга приблизително метър и осемдесет, дебела тридесет сантиметра в единия край и завършваше с три „пръста“, дълги петнадесетина сантиметра. Кълбото бе жълтеникаво, а ръцете бяха сивкавосини. По цялото тяло бяха разположени изпъкнали очи с клепачи.
Гласът на Куин го откъсна от спомена.
— Руснаците официално го наричали „Отдел рукопашный“, което означава „отдел по ръцете“. Били открити две същества, на едно от които немците направили аутопсия. Те установили, че кълбото има мозък с четири полукълба в изключително твърд череп. Ръцете, краката, пипалата или там както наречеш шестте израстъка, имали нервна система със сложен стълб в края, който се скачвал с кълбото. Немските учени предположили, че ръцете могат да се отделят и да функционират самостоятелно от кълбото или дори да се свързват с друго кълбо, или сексуално, или за обмен на информация.
— По време на тази операция немците дали жертви — продължи Куин. — Загинали петима души. Причината: извънземна зараза след разтопяването на един от труповете. Немците застреляли болните, за да спрат разпространението на заразата.
— Възможно ли е някой от Рояка да е оцелял след падането? — попита Търкот.
— Не знам — отвърна Куин. — Сега обаче изглежда, че е така.
— Добре — каза Търкот. — Тунгуският район.
— Много хора са се чудили какво всъщност се е случило там през хиляда деветстотин и осма година. Всички дървета били унищожени в радиус около една централна точка. Най-разпространеното обяснение е, че е паднал метеорит, но проблемът е, че никой не е намерил останки от него. Като се има предвид сегашната ни информация и резултатите от немската експедиция, няма съмнение, че в района на Тунгуска е паднал извънземен кораб. Може да си мислиш, че Зона петдесет и едно е изолирана, но Тунгуският район е насред нищото. Намира се на Централно сибирското плато. Ако не била построената през хиляда деветстотин и шеста година транссибирска железопътна линия, навярно никога нямаше да бъде открито точното място на катастрофата. Територията на Сибир е равна на половината Съединени щати. Но по времето, когато е била построена железопътната линия и е станала катастрофата, населението в този район е било по-малко от един милион души.
— Как точно се е случила катастрофата? — попита Търкот и за пореден път си погледна часовника. Нямаше търпение да тръгне след Артад и Рояка, но знаеше, че трябва да се приготви.
Куин погледна записките си.
— На трийсети юни хиляда деветстотин и осма година, малко след седем сутринта пътниците в сибирската железница видели нещо ярко да прелита по небето и да изчезва зад хоризонта на север. Последвала мощна експлозия. Във факторията Ванавара, на шейсет километра от епицентъра, най-близкото място, където имало хора, поне хора, оцелели от експлозията, никой не знаел колко ловци може да са загинали. Ударната вълна съборила сградите, а хората на открито били изгорени от радиацията. Това се установило десетилетия по-късно, когато първите сведения от онова време били анализирани от учени, запознати с данните от Хирошима. На самото място дърветата били изкоренени и отнесени в радиус от десетки километри… Това събитие имало световни мащаби. Пет часа по-късно измервателните уреди в Лондон засекли въздушната ударна вълна, която вече няколко пъти била обиколила земното кълбо. Отначало английските учени решили, че става дума за силно земетресение. Само че вечерта на изток се появило странно яркочервено сияние, нещо невиждано дотогава. В продължение на два месеца нощем небето над Англия било по-светло от обикновено. На някои места било толкова светло, че хората викали пожарната, защото си мислели, че зад хоризонта има пожар. Ако не били свидетелствата на пътниците от сибирската железница, причината за тези явления щяла да остане неизвестна. Въпреки това руснаците официално проучили експлозията едва след деветнайсет години.