— Деветнайсет години! — възкликна Търкот.
— О, спомнете, че този период е бил бурно време в историята на моята родина — поясни Яков. — През хиляда деветстотин и осма царят… е, никой не е можел да очаква много от него. После дошли революцията и гражданската война. Освен това сибирската тундра е ужасно отдалечена. Много пъти съм бил в Сибир. Безброй хиляди километри само с дървета, растящи в мочурища. Невероятно изолиран район.
— Но точно какво се е случило? — нетърпеливо попита Търкот.
— Какво знаем със сигурност ли? — Куин погледна бележките си. — Пътниците във влака, местните тунгуси и търговците на кожи в района, които по-късно били разпитани, съобщават, че видели огнено кълбо да пада през атмосферата към факторията Ванавара, оставяйки светлинна следа, дълга около осемстотин километра. Обектът се движел под ъгъл трийсет, трийсет и пет градуса над хоризонта. Огненото кълбо, както го описват повечето свидетели, продължило на северозапад, докато сякаш изчезнало зад хоризонта. Последвала бърза поредица от мощни експлозии.
— Значи експлозията не е била само една, така ли? — попита Търкот.
— Не. Много свидетели съобщават, че са чули няколко последователни взрива.
— Странно.
— Епицентърът е на деветдесет и два километра северно от Ванавара. Експлозията повалила дърветата радиално на площ от над две хиляди квадратни километра. В близост до епицентъра гората била изгорена и огненият стълб се виждал от разстояние неколкостотин километра. Пожарите продължили седмици и унищожили хиляда квадратни километра гора. Били толкова силни, че образували ветрове, които всмуквали пепел и дървета и ги разнесли по целия свят. Първоначалната експлозия и ударните вълни се чули на осемстотин километра. Въз основа на тези данни е изчислено, че експлозията е била между двайсет и четирийсет мегатона в зависимост от височината на първия взрив. — Куин погледна Търкот и Яков. — За да ви дам представа за мащабите, изчислено е, че експлозивната сила, която е образувала Метеоритния кратер в Аризона, е била само три и половина мегатона.
— А в Сибир има ли кратер? — попита Търкот.
— А, основателен въпрос! — Куин беше в стихията си, обработваше събраните данни и ги излагаше. — Ще стигна и дотам. В Иркутската обсерватория, на деветстотин километра от епицентъра, били засечени извънредно странни данни за земното магнитно поле. Тогава не знаели какво регистрират, но сравнението на данните от хиляда деветстотин и осма със съвременните данни за експериментални атмосферни ядрени взривове показва голяма прилика.
— Искаш да кажеш, че става дума за ядрена бомба, която е избухнала в атмосферата, така ли? — обърка се Търкот. — Това ли е причината? Нали каза, че там бил паднал извънземен кораб? И че го е свалил Тесла? Ядрена бомба ли е създал?
Куин бързо се опита да обясни.
— Казвам, че резултатите приличат на ядрена експлозия. Когато ти взриви рубинената сфера в кораба-майка, експлозията увеличи силата на ядрения взрив. Само ти излагам известните факти. Сега да продължим със съвременните предположения и после ще се върнем на онова, което вие открихте в московския архив. Има много съвременни — тоест отпреди откриването на аирлианците — теории за причината за тунгуската експлозия през хиляда деветстотин и осма година. Според някои е ядрен взрив, което, естествено, предполага участие на извънземни, тъй като по онова време хората не са имали ядрено оръжие.
— Но Фон Зеект е открил ядрената бомба в Голямата пирамида през хиляда деветстотин четирийсет и първа — отбеляза Търкот. — Затова знаем, че аирлианците не само са имали ядрено оръжие, но и са оставили на Земята поне една бомба.
Куин продължи разказа си:
— Други твърдят, че в планетата се е ударила черна дупка. Или парченце антиматерия. Още преди откриването на аирлианците е имало хора, според които причината за експлозията е била извънземна — дефект в ядрения двигател на космически кораб.