— Корабите-майки не се движат с ядрен реактор — отвърна Търкот. — Учените от ККИООН не знаят точно какво представлява рубинената сфера, но не е ядрено устройство. Въпреки че, както каза ти, избухна като ядрена бомба.
— Основната пречка за откриването на истината за случилото се в Тунгуския район — не искам да обидя вас или вашата родина, господин Яков — е това, че мястото за пръв път е било проучено едва след деветнайсет години — каза Куин. — Организатор на експедицията бил съветският учен Леонид Кулик. Той чул слухове за експлозията от местни тунгуси, които смятали района за „свещена“ земя и се страхували да влизат в него, за да не разгневят боговете.
— Примитивно мислене. Или може би са знаели повече от учените — подхвърли Търкот.
— От пътешествията си по света съм се научил да се доверявам на така наречените примитивни народи — съгласи се с него руснакът.
— През хиляда деветстотин двайсет и седма година Кулик и неговата група заминали за района с финансовата подкрепа на Съветската академия на науките — продължи Куин. — Той открил епицентъра на взрива, движейки се обратно на посоката на повалените дървета. Освен това намерил няколко овални пространства, които според него били стари метеоритни кратери, вече затрупани от времето. Само че не открили останки не само от тези „стари“ метеорити, но и от големия метеорит, който според всички бил причина за експлозията през хиляда деветстотин и осма.
— Случаят в Тунгуския район има няколко странни аспекта — продължи той. — Особено единият. Не много отдавна било установено, че в района около епицентъра има ускорен растеж на биомаса, който продължава до ден днешен. Наблюдава се и мутиране на животни и растения. Резус-факторът на местните тунгуси е аномален — и до днес, сто години след взрива.
— Каква може да е причината за това? — попита Търкот.
— Сигурно радиация — отвърна Куин. — Но дори на полигоните за ядрени изпитания не са събирани такива биологични данни. Възможно е труповете на Рояка да са имали някакви извънземни вируси и да са заразили района — както по-късно и немците. А може самият кораб или оръжието, което е било използвано срещу него, да е образувало поле, оказало въздействие върху биологичните форми.
— Случаят винаги се е обяснявал с падане на астероид — продължи Куин. — Натъкваме се обаче на проблема, че не можем да намерим кратера и фрагментите от астероида. Обяснението още повече се затруднява от това, че при въздушни проучвания през шейсетте години на двайсети век били открити четири по-малки епицентъра в границите на по-големия. Това също потвърждава твърденията на свидетелите, че експлозиите са били няколко. Тогава каква е причината за по-малките взривове?
— Вторични експлозии на кораба — предположи Търкот.
— Навярно — каза Куин. — Но каква е причината за първичната експлозия? — Той не изчака да му отговорят. — След Втората световна война пратили нова, по-голяма експедиция. Открили признаци от въздушна ядрена експлозия, тъй като вече знаели какви са резултатите от такъв взрив. Въз основа на данните учените с помощта на сметачни линийки изчислили, че е бил равносилен на двайсет мегатонна експлозия. Хиляда пъти по-мощен от бомбата, хвърлена над Хирошима. Това предизвикало доста голям интерес, уверявам ви. Съветските учени също открили следи от радиоактивния изотоп цезий сто трийсет и седем в пръстените на дърветата в периферията на взрива, които съответствали на хиляда деветстотин и осма година. Но пак не успели да намерят кратер. Един от участниците в експедицията, Григорий Казаков, стигнал до заключението, че експлозията определено е била ядрена, и предположил, че е била предизвикана от взрив на ядрен двигател на космически кораб. Според него откритите в района следи от желязо били фрагменти от корпуса на кораба. Другите метали били от електрическата му инсталация. Той изградил теорията си на основата на факта, че при избухване на космически кораб във въздуха не би останал кратер, и допълнително се аргументирал с наблюдавания в района кръгов ефект на поваляне на дърветата. Регистрирали следи и от метал, който не успели да определят.
Търкот зачака Куин да продължи със заключителната част от обясненията си.
— После един специалист по аеродинамика внимателно проучил разказите на очевидците за преминалия по небето обект и заключил, че са го управлявали разумни същества. Според различните сведения преди експлозията обектът намалил скоростта си до около шестстотин метра в секунда, което предполага опит за кацане — метеоритът, би продължил да се движи с еднаква скорост до самия взрив. Той определил курса на кълбото и се оказало — ако може да се вярва на сведенията от хиляда деветстотин и осма, — че преди да избухне то е изминало значително разстояние. Това определено изключва възможността за случайно движение. След натрупването на тази нова информация екипът решил да разшири ресурсите и да направи разкопки. Предполагали, че избухналият обект е паднал на земята, стопил е вечния лед и е потънал в пръстта. После почвата отново замръзнала и погребала — всъщност съхранила обекта. Експедицията след Втората световна война обаче провела мащабни разкопки и не открила нищо.