— Можем ли да копираме оръжието му? — попита Търкот. — Можем ли с него да пробием щита на аирлианците?
— Предполагам, че корабът на Рояка е защитен с подобен щит — отвърна Куин. — Оръжието на Тесла, изглежда, е било достатъчно мощно за него.
— Можем ли да го копираме? — повтори Търкот.
— Работя по въпроса — каза Куин. — Енергийният му протектор не изглежда много сложен.
— Тогава защо никой не се е опитал да го построи?
— Явно никой не му е обърнал внимание. Както казах, документите му са били взети от югославското разузнаване и са били забравени. В момента търся хора, които имат представа от науката на Тесла. Има още нещо — прибави Куин.
— Какво?
— През хиляда деветстотин двайсет и четвърта Тесла е ходил в Англия.
— И какво от това?
— През същата година Ървин напуснал Англия, за да се изкачи на Еверест. Тесла споменава в дневника си, че преди заминаването му се запознал с него, обаче не казва защо.
— Това не е съвпадение, нали? — попита Търкот.
— Едва ли.
Търкот се отпусна в стола и затвори очи.
— Къде са сега?
— Моля?
— Ония други наблюдатели — поясни Търкот. — Къде са сега? Защо не правят нищо?
Яков сви широките си рамене.
— Откакто следя извънземните, не съм се срещал с никой от тях, нито съм виждал резултатите от действията им. Може би Тесла е бил последният?
Търкот отново се обърна към Куин.
— Можем ли да построим това оръжие?
— Повиках един професор от Масачузетския технически институт, който се е занимавал с изобретенията на Тесла. Професор Лийхи. Съвсем скоро би трябвало да е тук.
Търкот се изправи.
— Да се надяваме. Защото отлитаме след час.
НАСТОЯЩЕТО
13.
Военновъздушната база „Барксдейл“, Луизиана
Двамата офицери от ВВС вървяха към входа на Ракетния контролен център за извънредни мерки (РКЦИМ). Бяха облечени в черни пилотски гащеризони. На десните си рамене имаха пагони с юмрук, стиснал мълнии, и думите „извънредни мерки“. На гърдите си носеха самозалепващи се табелки с името, военния чин и поделението си. Единият беше майор Бартлет, другият — капитан Тейър.
РКЦИМ се намираше в средата на открито тревисто пространство с площ стотина квадратни метра, заобиколено отвсякъде от гъста гора. На двадесет метра от края на гората имаше ограда, висока три и половина метра, с бодлива тел отгоре. До сградата се стигаше по чакълест път. На всеки три метра на оградата висяха табели с надпис ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО и СТРЕЛЯ СЕ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. На покрива на сградата имаше видеокамери, дистанционно управляеми картечници, сателитна антена, ракети земя-въздух и малка радарна антена. Последните три бяха насочени към безоблачното небе.
Двамата офицери току-що бяха пристигнали с пикап от военновъздушната база „Барксдейл“, където беше разквартирувано 341-во ракетно ято. Пикапът бе паркиран точно пред тях и чакаше да върне свободната смяна. РКЦИМ се намираше на тринадесет километра от главната база, един от дванадесетте пръснати наоколо ракетни контролни центрове. Всеки контролен център отговаряше за шест силоза на интерконтинентални балистични ракети.
Единият офицер въведе код в панела до външната врата и тя се отвори. Двамата влязоха в къс коридор и се приближиха до масивен портал, охраняващ асансьора. На вратата беше нарисуван гербът на Центъра за извънредни мерки. Първият офицер доближи очите си до ретинния скенер отляво на вратата. От високоговорителя се разнесе механичен глас.
— Ретината проверена. Майор Бартлет. Правомощията ви са валидни.
Вторият офицер го последва и свали очилата си, за да оближи очи до гумените окуляри.
— Ретината проверена. Капитан Тейър. Правомощията ви са валидни.
След кратка пауза компютърът отново заговори.
— Правомощията ви са валидни. Моля, въведете паролата.
Бартлет въведе паролата за деня, която бяха получили преди да тръгнат от „Барксдейл“.
Безизразният глас на компютъра отекна във фоайето.
— Паролата е валидна. Погледнете към камерата за идентифициране от дежурния персонал.
Бартлет и Тейър отстъпиха назад и вдигнаха лица към видеокамерата на тавана. Образът бе предаден на сегашните дежурни долу.
— Дежурният персонал потвърждава идентификацията — съобщи компютърът.
Вратата бавно се отвори и те влязоха в асансьора, който ги спусна на тридесет метра под земята. Кабината рязко спря и коленете им се подгънаха.
Вратата на асансьора се отвори. Вляво имаше малко помещение с провизии за три месеца. Вдясно имаше стая с две легла, баня и кухня. Двамата мъже влязоха в Ракетния контролен център за извънредни мерки, помещение с размери дванадесет на дванадесет метра, пълно с техника. Центърът представляваше капсула върху четири грамадни пружини. На теория сградата можеше да издържи на пряко ядрено попадение. Подобно на Космическото командване в планината Шайен, той беше построен в началото на Студената война, когато това се смяташе за възможно. Персоналът на центъра обаче знаеше, че въпреки подсилената броня и пружините при ядрена война няма почти никакъв шанс да оцелее.