— Стандартната матрица е откритата океанска зона. В началото на последната световна война обаче бяха въведени голям брой вероятни цели — отвърна Тейър. — Основната бойна матрица е срещу континентален Китай. Вторичната матрица е срещу Северна Корея. Третият приоритет е Средна Азия.
— Можем да въведем нова програма, нали?
Капитанът кимна.
— След като изстреляме ракетата, можем да установим връзка с нея чрез МИЛСТАР. Тогава можем да програмираме насочващата матрица. — Той започна да пише на лаптопа, от задната страна на който излизаха кабели, водещи до главния пулт. — Влязох в мрежата и можем да използваме компютъра от всяко място, стига да имаме достъп до МИЛСТАР. — Тейър вдигна една зелена кутийка с малка сателитна антена отгоре. — Това ще ни осигури сателитна връзка.
Сянката на Аспазия се усмихна.
— О, мястото, което имам предвид, определено има достъп до МИЛСТАР. — Той извади червения ключ изпод ризата си и го пъхна в съответния слот. — Вкарай и своя ключ. — Капитанът се подчини.
— Ще броя до три — каза Сянката на Аспазия и се втренчи през стъклото в Тейър. — Едно. Две. Три.
Двамата едновременно завъртяха ключовете.
Солидната първа степен на ЛГМ-118А се възпламени. Стойките я освободиха и ракетата бавно започна да се издига от силоза, оставяйки огнена следа.
Преди ракетата да се появи от силоза, Тейър вече бе станал. Изключи лаптопа от порта и го прибра в куфарче. Сянката на Аспазия го поведе към асансьора и двамата излязоха на повърхността.
Командирът на ятото смаяно зяпаше мигащите червени лампички, които показваха, че е изстреляна ракета. Погледна през прозореца на кулата и видя облак дим, който се издигаше в утринното небе.
— Какво е изстреляно? — попита офицерът.
Получи възможно най-лошия отговор.
— Силозът на ракетата за извънредни мерки е празен.
— Свържете ме с контролния център — нареди той.
— Нямаме връзка с Ракетния контролен център за извънредни мерки. Всичко друго изглежда наред — докладва дежурният.
Командирът на ятото се обърна към него.
— Свържете ме с командния компютър на ракетата за извънредни мерки по МИЛСТАР.
— Не получавам отговор.
— В какво състояние са другите силози на Ракетния контролен център за извънредни мерки?
— Всички други ракетни силози са затворени.
Първата степен на пийскипъра завърши едноминутното си горене и се отдели, незабавно заместена от втората. Ракетата се бе издигала право нагоре, просто поемайки инерцията на първата степен, но втората притежаваше известен инерциален вектор и ракетата слабо се обърна на северозапад. Движеше се с над хиляда и петстотин километра в час и продължаваше да увеличава скоростта си.
Втората степен изгоря и се задействаха експлозивни дюзи, които накараха големия й метален корпус да се откъсне. Когато мястото й зае третата степен, пийскипърът вече почти беше напуснал атмосферата.
Третата степен изгоря, но не се отдели. Имаше достатъчно гориво за маневриране, ако се наложи. Ракетата се намираше в космоса над Канзас. Докато бордовият компютър сверяваше координатите с различни сателити, за да насочи ракетата в геосинхронна орбита, се включиха малки двигателни ракети.
След няколко секунди и те угаснаха и пийскипърът зае позиция.
Нокътят на Сянката на Аспазия излетя и се насочи право нагоре. Движеше се още по-бързо от ракетата.
Командирът на ятото вдигна червения телефон.
— Космическо командване, следите ли изстреляната интерконтинентална балистична ракета?
— Тъй вярно. Освен това нагоре се насочва управляем кораб.
— Какъв кораб?
— Най-вероятно извънземен.
— Господи! — промълви командирът, затвори и набра номера на оперативния център на Пентагона.
Капсулата в края на пийскипъра се разцепи на две и двете части се откъснаха. Вътре нямаше бойна глава. Бавно се разтвориха слънчеви батерии, събиращи енергия от слънцето, за да захранват компютъра и комуникационната система. Разгъна се антена, на която бяха прикрепени шест сателитни чинии.
Една от чиниите се завъртя в търсене на най-близкия сателит на МИЛСТАР. Откри го в геосинхронна орбита на триста и двадесет километра оттам. Ракетата прати сигнал до сателита и получи положителен импулс от компютъра на МИЛСТАР, който показваше, че е осъществена връзка. Другите сателитни чинии бяха насочени към Земята и също пращаха сигнали, свързвайки се с подводници, бомбардировачи и ракетни контролни центрове.