Главният компютър направи проверка и установи, че всички системи функционират изправно.
Ракетата за извънредни мерки беше готова.
НАСТОЯЩЕТО
14.
Кемп Роуи
Търкот отговори на поздрава на капитан Манинг. Шестимата мъже от Космическото командване бяха натоварили целия си багаж в един от трюмовете в предната част на кораба-майка, подреждаха снаряжението си и правеха последни проверки, за да са сигурни, че са взели всичко необходимо. Из трюма бяха пръснати множество палети с техника.
— Готови ли са? — попита майорът Манинг.
— Тъй вярно. Всичко е натоварено.
Търкот забеляза, че няколко контейнера са обозначени с атомен символ.
— Ядрени бойни глави?
Манинг кимна.
— Тъй вярно. Десет тактически ядрени бомби в ракети „Томахоук“.
— Ами ако целта има щит? — попита Яков.
Капитанът сви рамене.
— Може да им се наложи да изключат щита, когато включат предавателя. В такъв случай ще им пуснем една от тия бомби.
— Не става — възрази Търкот. — Едва ли ще им трябва много време, за да пратят съобщение. Ако го унищожим след това, просто си губим времето.
— Нямам друго оръжие, господин майор.
— Тъкмо затова чакаме този професор Лийхи. — Търкот си погледна часовника. — Би трябвало всеки момент да пристигне.
Манинг посочи голямо медицинско устройство с маса пред него.
— Трябва да ви сканираме с ядрен магнитен резонанс, за да приготвим СУАР връзката ви.
Търкот не си падаше по идеята да използва СУАР връзки, но Манинг бе настоял, че те са напълно безопасни и ще им позволят да разгърнат максималните възможности на скафандрите. Той неохотно се качи на масата и легна. Яков и капитанът застанаха от двете му страни.
— Опитайте се да лежите абсолютно неподвижно — каза Манинг. — Ще отнеме само няколко минути. — После натисна един бутон и масата се плъзна в машината.
Търкот овладя клаустрофобията си. Затвори очи и си наложи да диша равномерно. Машината издаваше странни звуци. Беше сигурен, че са изтекли повече от „няколко минути“, когато масата завибрира и отново се плъзна навън. Майорът спусна крака на пода. Манинг стоеше до малък лаптоп и наблюдаваше дисплея заедно с един от хората си и Яков.
— Все още ли имам мозък? — пошегува се Търкот и се приближи до тях. И веднага усети нещо нередно: мъжете се бяха навели над екрана и се взираха в него.
— Имате мозък — отвърна Манинг. Той посочи малък кръгъл черен обект на екрана. — И в него е имплантирано нещо.
Оперативният център на Пентагона
На сто метра под първия етаж на Пентагона се намираше Националният военен команден център на Съвета на началник-щабовете, за по-кратко наричан „бойната зала“ от всички, които работеха там. Беше разположен в кръгла пещера, изсечена в здравата скала, и бе десет пъти по-голям и три пъти по-дълбок от контролния център в Луизиана, но проектирането му се основаваше на същите принципи. В комплекса можеше да се влезе само с един асансьор и той беше построен върху масивни пружини на дъното на пещерата. В бойната зала имаше достатъчно храна и провизии за цяла година. Освен връзките, които минаваха през комуникационната система на Пентагона, на същата дълбочина бе изкопан тесен тунел с кабели до алтернативния Национален команден пост в Синята планина, Западна Вирджиния.
Когато я бяха построили в началото на 60-те години на XX век, бойната зала беше предназначена да издържи първи ядрен удар. С развитието на насочващите системи и технологията на бойните глави през следващите три десетилетия тази цел остаря. Всички, които работеха в бойната зала, бяха убедени, че тя е едно от челните места в списъка на руските и китайските ядрени цели и че ще бъде унищожена съвсем скоро след размяната на ядрени ракети. Поради тази причина я превърнаха в оперативен център на Пентагона.
От началото на Третата световна война бойната зала разполагаше с пълен персонал и продължаваше да действа при най-висока бойна готовност. Главното помещение имаше полукръгла форма. На плоската предна стена бе монтиран голям дисплей, широк десет и висок шест метра. На него можеше да се покаже всеки образ, получен в оперативния център, от видеозапис на нови оръжейни системи до карта на света с дислокацията на американските войски и картина в реално време, заснемана от орбитален шпионски сателит.
Подът беше наклонен към дъното на помещението и всяка редица компютри и комуникационни пултове се виждаше от задната. Покрай заоблената задна стена имаше еднометров парапет, зад който бяха бюрата на началник-щабовете и висшите офицери. Складовете, кухните и спалните бяха в отделна пещера вдясно от залата. Оперативният център за пръв път бе действал в бойна обстановка по време на Войната в Залива, когато беше координирал многонационалните сили.