— Това е безумие!
— Не, това е реалността на възпиращата политика.
Съветникът по сигурността заразтрива челото си.
— Добре, значи това нещо е изстреляно. Както изглежда, от Сянката на Аспазия. Но и ние все още можем да влезем във връзка с всичките си ракетни площадки, нали? Нашето Национално командване не е унищожено. Все още можем да пратим този негативен код, прав ли съм?
— Това е вярно, но…
— Тогава взимайте радиостанцията и кажете на всички ракетни площадки да не изпълняват никакви заповеди от ракетата за извънредни мерки. И пратете тоя негативен код.
Председателят на Съвета на началник-щабовете най-после прояви някаква емоция: нервно прокара пръсти по брадичката си.
— Не става така. Смисълът на цялата ни подготовка е хората никога да не пренебрегват заповед за извънредно изстрелване от валиден източник. Ракетата за извънредни мерки е такъв източник. Всъщност тя е абсолютният и окончателен валиден източник. Гледали ли сте филма „Система за сигурност“?
— Да.
— Също като във филма, всеки офицер, пилот или командир на подводница ще повярва на ракетата за извънредни мерки, а не на нас — продължи генералът. — Те ще пренебрегнат дори пряка заповед от своя командващ, тъй като ракетата за извънредни мерки всъщност има по-приоритетен упълномощаващ код. А кодът за изстрелване стои над негативния код.
— По дяволите! — изсумтя съветникът. — Ако се намеси, президентът ще сложи край на всичко това.
— Няма да може.
— Тогава защо просто не заглушите това проклето нещо?
— Системата се състои от две части: сложен компютър и мощен предавател — бавно отговори генералът. — В компютъра се пази всичко — буквално всичко — кодовете за изстрелване на ядрените бомби и насочващите матрици, докато при изстрелването, предавателят се превръща в част от МИЛСТАР, свръхмодерна, многочестотна, секретна глобална сателитна мрежа, по която се пращат тези кодове и матрици. Никой не може да я изключи или заглуши. Проектирахме я така, за да не бъде заглушена от противника. Компютърът, който управлява всичко, е създаден така, че да е независим за всяко ядрено оръжие. Онзи, който има съответната парола за него, има пълен контрол и заповедта му не може да се отмени от никого. Щом РИМ предаде насочващата матрица и кода за изстрелване, има само един начин това да бъде преустановено — от самата ракета за извънредни мерки, която праща нови кодове на всяка ракетна площадка. Никакъв друг източник не може да спре изстрелването. Трябва да приемем, че Сянката на Аспазия контролира ракетата за извънредни мерки и бордовия компютър. Следователно по същество той държи пръста си на бутона за целия ядрен арсенал на страната.
— Защо го прави? — попита съветникът по националната сигурност.
Ала не получи отговор на този въпрос.
— Не можем ли да го свалим? — настоя съветникът.
— Можем да опитаме, но се съмнявам, че ще успеем навреме — отвърна председателят.
— Какво искате да кажете?
— Както току-що ви обясних, щом РИМ прати насочваща матрица, изстрелването може да се прекрати единствено от същия източник. Ако прати матрицата преди да го свалим, ще унищожим единственото средство, което може да прекрати изстрелването.
— Страхотно — промълви съветникът по националната сигурност. — Кой гений го е измислил?
— Единствената ни надежда е да си върнем компютърния контрол — каза генералът.
— И как ще стане това?
— При други обстоятелства това означава да си върнем контрола над контролния център, но тъй като този нокът е излетял, трябва да допусна, че са прехвърлили компютърния си контрол върху лаптоп.
В предната част на помещението отекна глас:
— Имаме връзка с него, господин генерал. Обажда се Сянката на Аспазия.
Кемп Роуи
— Какво прави? — попита Търкот. От вида на малкия обект на екрана му призляваше. Вече знаеше причината за неотдавнашното си главоболие, но по-важен беше въпросът какво е правило това нещо досега? Манинг пак го бе сканирал, за да направи повече снимки на малкия кръгъл предмет, който бяха открили. Той имаше диаметър около половин сантиметър и се намираше в задната част на мозъка му, точно над мозъчния ствол.
— Не знам — отвърна капитанът. — Никога не съм виждал такова нещо. — Той проследи една линия, излизаща от десетократно уголемения предмет, която водеше към предната част на мозъка. — Това е съвсем тънка, почти микроскопична жичка, подобна на тези, които използва нашата СУАР връзка. Влиза в тази част от мозъка ви.
— И какво прави тази част от мозъка ми? — попита Търкот.