Преди много години с помощта на аирлиански инструменти Донхад и Гуалкмай бяха издълбали този тунел, свързвайки няколко големи подземни кухини в подножието на хълма, за да създадат своя версия на Пътищата на Росту. Въздухът в подземията бе студен и влажен. Стените бяха гладко изсечени, стъпалата — чудесно оформени, без каквито и да било признаци от изтриване.
Спряха на площадка, затворена от едната страна със сляпа стена. Тук стълбището правеше остър завой и продължаваше стръмно надолу. Светлината на факлите рязко се усили, отразявана от стотиците кристали, с които бе облицована кухината. Едва сега успяха да разгледат мястото, където се намираха. Помещението бе дълго почти двеста метра и широко сто. Донхад продължи надясно и спря при една врата в стената, между две кристални колони. Когато я отвори, зад нея се показа друг тунел. Вървяха по него близо километър, когато Донхад внезапно спря. Тя постави медальона си в една вдлъбнатина в стената и поредната врата се отвори. Озоваха се в малка крипта, където двайсет и шестимата едва се побираха. В средата на стаята имаше малка дървена маса и Донхад се приближи към нея. На масата беше разгънат папирус, затиснат в ъглите с едри парчета кристал.
Донхад се извърна и изгледа лицата на молителите.
— Това е щабът на нашия орден. Орденът на уаджетите — дума, която искам да запомните. На вашия език това означава „наблюдатели“. Аирлианците ви обещаха да бъдете приети в ордена на техните жреци, а на самите жреци — някой ден да могат да пият от Граала. Но всичко това бяха лъжи, както вече знаете. Лъжи, с които са мамили вашите предци от много поколения насам. И никой не е получил безсмъртие. А накрая бяхте предадени.
Молителите мълчаха. На лицата им беше изписано нещо, което Донхад едва сега разпозна. Гняв. Заради предателството на аирлианците. Заради загубата на всичко, в което бяха вярвали.
— Сигурно искате да се биете с аирлианците — продължи тя. — Да им отмъстите, задето предадоха вас и човечеството. Но все още не можете да се мерите с тях. Нямате нужните средства. Това, което можете да правите обаче, е да ги наблюдавате. Има много места на тази планета, където аирлианците са скрили могъщи машини. Трябва да открием тези места и да ги държим под контрол, докато дойде часът за всеобщо въстание срещу врага.
Донхад извади една кожена кесия, в която бе събрала медальоните и пръстените на убитите Водачи. Изсипа ги върху масата и извади от пояса си черен кинжал. Вдигна го на светлината на факлите, сетне бавно си разряза дланта.
— Искам от вас да дадете кръвна клетва — продължи тя. — Клетва пред цялото човечество. Закълнете се, че ще бъдете уаджети. Закълнете се, че ще посветите живота си да наблюдавате аирлианците и техните слуги до деня, в който човечеството ще бъде в състояние да ги унищожи. — Тя протегна кинжала, държеше го за острието. — Кой е следващият? Кой е готов да посвети живота си на човечеството? Кой ще пролее своята кръв, за да докаже, че е готов да встъпи в нашия орден?
Един от молителите пристъпи напред без капчица колебание.
— Казвам се Брин. Всичко, в което вярвах, бе унищожено от аирлианците. Всичко, на което ме учиха, се оказа лъжа. Аз ще бъда уаджет и обещавам всички мои потомци също да бъдат членове на този орден. — Той пое кинжала и си разряза ръката. След това стисна ръката на Донхад и кръвта им се смеси.
Един по един и останалите двайсет и трима молители направиха същото. Когато приключиха, върху папируса имаше малка локва кръв.
Следващата стъпка бе на Гуалкмай. Той бе военен експерт и бе посветил живота си на борбата с аирлианците. Първо разгъна на масата една карта с точно изображение на земната повърхност, направено от орбита.
— Знаем, че разполагат с база ето тук. — Гуалкмай посочи устието на дългата река, която след много време щеше да носи името Нил. — Кой иска да я поеме?
— Аз, Каджи, поемам тази задача. — Мъжът, който заговори, бе нисък и жилест, но гласът му звучеше уверено.
— Добре — кимна Гуалкмай. — Не знаем много за онова, което те очаква там. Може би едва твоите правнуци ще съберат достатъчно информация. Но трябва да бъдеш нащрек. Да се пазиш не само от аирлианците, но и от техните Водачи. А също и от онези заблудени души сред хората, които ги смятат за истински богове.