Един по един Гуалкмай посочи останалите членове на новия орден и даде назначение и разпореждания на всеки от тях.
— Искам да си прерисувате тази карта — рече той накрая. — Ще разполагате с достатъчно злато и ценности. Освен това всеки от вас ще получи по един аирлиански пръстен или медальон, за да можете да прониквате в техните подземия. Искам пак да ви напомня нещо много важно: не се опитвайте да се биете с вашите врагове. — Той извади своя меч. — Не това е вашата задача. — Свали меча и докосна очите си — наблюдавайте. Докладвайте. Старайте се да продължавате рода си, за да може уаджетите да просъществуват през вековете. Битката, за която се подготвяме, ще се състои в далечното бъдеще.
— След двайсет и пет години — намеси се Донхад, — ще се съберем отново тук.
— Ти ще събираш всички изпращани доклади — обясняваше на следващия ден Донхад на Брин. Тя му посочи окървавения папирус. — Нека това бъде първият документ в твоя архив и единственият, който ще бъде познат за всички присъстващи.
Брин бе назначен за Пазач на Авалон, както Донхад бе нарекла това място. Той пое папируса.
— Обещавам да изпълня дълга си.
Тримата — Брин, Донхад и Гуалкмай — стояха на върха на хълма. Небето бе скрито от ниски сиви облаци, валеше дъжд. Донхад погледна на юг, където на брега се гушеше малкото селце.
— Ще си намериш жена и ще я доведеш тук, за да ти роди наследник. Освен това постарай се да разпространяваш суеверия сред местните жители. Нека живеят в страх от това място.
Брин кимна с уважение, въпреки че изслушваше тези инструкции за втори път. Гуалкмай пристъпваше нетърпеливо от крак на крак, но Донхад изглежда не бързаше да потеглят на път. Тя протегна ръка и я положи на рамото на молителя.
— И не забравяй своята клетва.
На Марс, дълбоко под Сидония, Аспасия и неговите съратници се готвеха за хибернационен сън в черните цилиндри. Аспасия бе спокоен и уверен, че се е справил успешно със своя таен план. Беше успял да предотврати войната с Артад и да измъкне тъй важното примирие, което му спечели време. Вярно, че засега бе предал Земята под властта на Артад, но щеше да дойде денят на неговото завръщане. А междувременно там щеше да се разпорежда неговата Сянка.
В Китай Артад реши да се настани в изкуствено вдигната могила от огромна земна маса, която по-късно местните щяха да нарекат Циан Лин. Той се зарови дълбоко под нея, минирайки подстъпите й с различни съоръжения.
След това се зае да изпълнява собствения си таен план. Подготви своя Сянка, която премести в една от кухините близо до изхода. Прехвърли спомените и личността си в своята Ка и я постави в една машина, която свърза с компютър страж, който щеше да следи събитията във външния свят. Остави на компютъра да реши кога да събуди неговата Сянка, а на Сянката — дали трябва на свой ред да събужда него.
Като резервна мярка неговите учени подготвиха двайсет същества, които спокойно можеха да минат за човеци само след леко дегизиране. Това бяха Онези, които чакат, клонинги от човешки и аирлиански клетки. Изпратиха ги в тайна база в африканска планина.
Когато приключи с настройките на своя страж, Артад се пъхна в черния цилиндър с увереността, че докато се събуди отново, въпросът с доклада до Гъмжилото ще бъде изяснен напълно. И тогава вече можеше да си разчисти сметките с Аспасия.
На прощаване Донхад и Гуалкмай се прегърнаха. Стояха между двата черни цилиндъра в техния космически кораб. Телата им бяха съвсем млади — току-що извадени от ваните. Беше толкова странно за хора, живели хилядолетия. Тя не се учуди, когато Гуалкмай плъзна ръце по гърдите й.
— Не бързаме за никъде — рече му тя.
Той се засмя.
— Наистина ли?
— Цилиндрите могат да почакат още малко.
— Колко малко?
— Колкото ни е необходимо.
8.
Миналото, 8000 г.пр.Хр.
Дали бяха настъпили сериозни промени?
Това бе първият въпрос, който блесна в съзнанието на Донхад, докато пъхаше своя медальон в цепнатината на камъка. Вратата се отмести и Гуалкмай пристъпи пръв през прага, стиснал в ръка меча.
Донхад го последва. Навън валеше и това не ги учуди, изненадата беше, че освен техните три каменни колони имаше още три, подредени на същата дистанция и също толкова големи. В продължение на няколко минути двамата ги разглеждаха стреснато.