— Но кой… — поде Гуалкмай и млъкна объркано.
— Хората — засмя се Донхад. — Не зная как са ги докарали дотук, но е факт. Тези, на които дойдохме да помогнем.
— Но как са успели без помощта на кораб и специални технологии?
— Не зная — сви рамене Донхад. — Важното е, че са го направили. И това ми вдъхва големи надежди. — Тя плесна Гуалкмай по рамото. — Струва ми се, че са настъпили интересни промени.
Авалон също изглеждаше различен. Върхът на хълма бе заобиколен от каменна стена. Имаше още една стена, малко по-ниско, в неговото подножие. Донхад пъхна медальона в процепа на плочата и тя се отмести. Още докато се спускаха по стълбите чуха стъпки насреща. Появи се сияние, което бързо се приближаваше.
— Кои сте вие? — извика онзи, който държеше факлата. Беше стар и прегърбен, с беззъба уста и изсъхнало ляво око.
Донхад вдигна медальона.
— Аз съм уаджет.
— Това е медальонът на водача на ордена! — ококори единственото си зрящо око старецът. — Но как е възможно? Ти си изчезнала преди много години…
— Името ми е Донхад, а това е Гуалкмай.
— Но това са имената на основателите! На водачите от Първото сборище.
— Имало ли е скорошни Сборища? — попита Донхад.
На второто бяха дошли само четирима от първите уаджети и трима наследници. Информацията, която бяха събрали, бе крайно недостатъчна и Гуалкмай и Донхад бяха решили да се върнат в Стоунхендж и да прекарат в хибернационен период още известно време.
Мъжът, който ги посрещна, видимо се сконфузи.
— А ти как се казваш? — попита го Донхад.
— Аз съм Брин, уаджет от Авалон.
Донхад се усмихна.
— Така се казваше и първият уаджет от Авалон. Може ли да влезем?
— Но, разбира се! — Брин се отмести. — Заповядайте.
Брин ги поведе надолу по стълбите до първата площадка. Отвори вратата с помощта на своя медальон и те се озоваха в кристалната пещера. Сетне тръгнаха по страничния коридор до помещението в дъното.
Тук имаше някои промени. До едната стена бе подпрян дървен сандък със свитъци. В средата на стаята бяха поставени писалище и стол. Миришеше на дим от разпаленото огнище.
— Седнете — Брин им посочи дървения нар в ъгъла.
Донхад се настани на нара, но Гуалкмай започна да се разхожда из стаята.
— Имате ли доклад за мен? — попита ги Брин.
— Другите дойдоха ли с доклади? — попита Донхад.
— Малцина — отвърна Брин. — Всъщност само трима през целия ми живот. Двама бяха синове, пратени на дълго пътешествие от бащите си. Освен това получих дванайсет доклада чрез странстващи търговци. Доста малко в сравнение с докладите от предишния период, когато тук е бил баща ми.
— Аирлианците? — попита Гуалкмай.
— Още спят. Освен в Египет.
— Къде е това място Египет?
— На бреговете на една голяма река югоизточно от Вътрешното море — отвърна Брин. Той се изправи до сандъка и извади отвътре един свитък. Донхад стана и се присъедини към Гуалкмай, който го разглеждаше. Върху него бе изрисувана карта на света.
— Ето тук — посочи Брин на мястото, където бяха пратили първия Наблюдател. — Тази река се нарича Нил — той прокара пръст по една криволичеща черта. А това тук е Гиза. Мястото, откъдето управляват аирлианците. Почти не излизат на повърхността според докладите на линията на Каджи. Само когато има празненства.
Донхад и Гуалкмай се спогледаха. Това, което бяха създали преди две хиляди години, все още функционираше. Брин им подаде друг свитък, изписан със ситни аирлиански рунически знаци, но някои от тях бяха променени.
Тя прегледа документа. Каджи, уаджетът от Гиза, който го бе написал, докладваше, че Черният сфинкс се намира в една вдлъбнатина на платото Гиза. Поне вече знаеха къде е Архиварната, а най-вероятно на същото място държаха кивота и Граала.
Граалът. Ръката на Донхад потрепери. Тя изведнъж си спомни как само миг не й бе достигнал, за да го улови.
Продължи да чете. Пътищата на Росту. Според Каджи това бяха издълбани в скалите тунели, преминаващи под цялото плато. Донхад познаваше склонността на аирлианците да се заравят под земята. И това не беше всичко. Каджи смяташе, че в Египет се задават големи промени. Аирлианците се появявали рядко на повърхността, не повече от веднъж или два пъти годишно. Хората разправяли, че Боговете остаряват и властта им отслабва. Но как може един бог да остарее?
Имало също така слухове за зловещи оргии в подземията. Каджи бе слязъл да разузнае дали това отговаря на истината, използвайки аирлианския пръстен, предаден му от неговия баща. Докладът му бе сух и лишен от емоции, написан от човек с доста бедно въображение. Донхад плъзна пръст по редовете: