Атлантида и аирлианците изглежда бяха забравени. Животът бе труден, съществуванието бе съсредоточено върху ежедневните проблеми от бита. Не се забелязваше почти никакъв технологичен напредък. Селищата бяха редки и малобройни, най-големите едва надхвърляха двеста души население. На някои места хората бяха толкова изостанали, че дори не познаваха колелото.
Положението бе малко по-добро край бреговете на Вътрешното море — тук хората бяха напреднали. Продължиха покрай южния бряг на бъдещите Испания и Франция, след това заобиколиха Апенинския полуостров, пресякоха тясното море до Гърция и достигнаха Турция. Цялото това пътуване им отне две години — през това време Донхад и Гуалкмай наблюдаваха и изучаваха хората, с които се срещаха. Видяха проблясъци на развитие на някои отделни места, но и двамата бяха на мнение, че трябва да изминат още много хиляди години, преди хората да могат да предизвикат спящите аирлианци.
След като напуснаха кораба, те пресякоха границите на Египет. Тук веднага се натъкнаха на съществени различия. На самата граница имаше военен пост, който се ръководеше от Водач. Оръжията на войниците бяха по-добри от всички, които бяха виждали досега, и службата изглеждаше добре организирана.
Придвижваха се нощем, избягвайки контакти с местните. Стигнаха до Гиза късно през нощта и направиха бивак на брега на реката. Останаха в този район още няколко седмици, за да съберат информация. Кайро, градът на север от Гиза, наброяваше десет хиляди души, а в лагерите около платото живееха още няколко десетки хиляди работници.
Каджилил, уаджетът от Гиза, живееше със семейството си в малка колиба недалеч от каменоделците, които работеха по изграждането на няколко храма на платото. Донхад засега не бързаше да се среща с него.
Черният сфинкс бе положен в една вдлъбнатина, очевидно изкопана с инструменти, каквито хората все още не притежаваха. Очите му блестяха и сякаш излъчваха някаква зловеща интелигентност. Всеки път когато погледнеше натам Донхад усещаше, че я побиват тръпки. Архиварната олицетворяваше обещание и заплаха, надеждата и страха.
Около месец след пристигането им най-сетне се появи възможността, която очакваха. В нощта на пълнолунието щеше да има празненство по случай прибирането на реколтата и се очакваше появяването на аирлианците. Време беше да направят онова, заради което бяха дошли.
По тъмно Гуалкмай и Донхад вече се бяха притаили между камъните в покрайнините на вдлъбнатината, където се намираше Сфинксът. Бяха се прокраднали дотук още призори и бяха изчакали търпеливо да мине денят. Ето че сега се раздвижиха. Вече знаеха, че жреците се уповават предимно на страха на населението и не толкова на охраната. Около вдлъбнатината се навъртаха едва неколцина Водачи, които Гуалкмай и Донхад заобиколиха с лекота и се насочиха към скритата врата между лапите на Сфинкса. Тук се издигаше статуя върху двуметров пиедестал. С помощта на медальона Донхад отвори вратата под статуята и двамата влязоха в Пътищата на Росту. Следвайки указанията от доклада на уаджета, те бавно се придвижваха по слабо осветените тунели. Стените бяха идеално гладки, издълбани с аирлиански инструменти, каквито използваха само при важни обекти.
Донхад спря, усетила на рамото си ръката на Гуалкмай. И двамата напрегнаха слух. От другия край на тунела се чуваше тиктакане, което се приближаваше. Те се сгушиха до стената на тунела и се покриха с наметалата. Донхад надзърна внимателно изпод крайчеца на своето наметало и зърна съществото, което бе описал уаджетът, то се приближаваше към тях, остриетата на израстъците му блестяха, сякаш бяха направени от заострени диаманти.
Стори й се, че ще изгуби съзнание. Сърцето й лумкаше като побесняло. Тя си спомни, че страхът е един от факторите, на които аирлианците разчитат често — същото бе и на нейния роден свят. Но там те бяха подценили своите създания и цената на тази грешка бе загубата на цял един свят.
След една напрегната минута съществото най-сетне ги подмина и изчезна зад завоя. Изчакаха още двайсет минути, преди да продължат нататък.
Навлязоха в тесен коридор, в който трудно биха се разминали трима. Донхад спря пред килия, затворена с решетки. От другата страна имаше два черни цилиндъра, положени върху каменни постаменти. Хибернационни саркофази, като тези, с които те се бяха сдобили от аирлианците.