Наближаваше полунощ и по заповед на фараон Хуфу на никого не бе позволено да се приближава до платото Гиза. Не беше никак трудно да се изпълни тази заповед, особено след вчерашното страховито „представление“ в небето. Хуфу и Асим стояха на покрива на храма в подножието на пирамидата. Нощното небе бе ясно и безоблачно. Откакто Хуфу бе прибрал Екскалибур в ножницата, сиянието на червената пирамида на върха на Голямата бе помръкнало.
Щом затвореше очи, Хуфу виждаше черния паяк, който се бе спуснал от небето. Нямаше никаква представа каква е ролята му, но не се съмняваше, че е опасен. Съществата, които го бяха създали и го командваха, със сигурност бяха достатъчно могъщи, за да се сражават с боговете.
— Какво чакаме?
— Когато мечът е в ножницата, колесницата на боговете не може да се приближи до червения камък — обясни Асим, който с мъка подбра най-подходящата дума. — Трябва отново да го извадите, господарю.
Хуфу изтегли меча. Почти веднага червената пирамида засия с вътрешна светлина.
— Сега вече достъпът до камъка е открит.
— За кого? — попита Хуфу. — За колесницата на боговете?
— Виж, господарю — Асим посочи на север.
Нещо се приближаваше в небето. Хуфу напрегна очи и изведнъж осъзна, че това е още един летящ паяк. Само че този имаше форма на обърната чиния и беше златист на цвят.
— Колесницата на боговете! — тържествено обяви Асим.
Летящият предмет премина над тях и увисна над върха на пирамидата. Златистото му сияние се усили и се разшири и постепенно обгърна цялата червена пирамида.
Хуфу отстъпи втрещено назад, когато червената пирамида внезапно се отдели от върха на Голямата и последва златистия диск. Двата предмета плавно се отдалечиха на север.
— Къде отиват?
— На сигурно място, господарю мой. Където Стражът ще е отделен от ключа.
— Защо трябва да са разделени?
— Главният страж ще е в по-голяма безопасност, ако ключът не е при него. — Асим уморено потърка зрящото си око. — Мечът някога е принадлежал на самите богове. Чрез него те са управлявали Стража, а той е властвал над царството.
— И сега какво?
— Прати ли войници да претърсят пустинята за останки от черния паяк, господарю?
— Не откриха нито следа от небесното чудовище. Въпреки това им наредих да доведат тук всички, които са се намирали наблизо по това време.
Асим кимна.
— И тяхната съдба утре ще е като на всички останали.
— Каква, по-точно? — попита Хуфу.
— Господарю, утре трябва да разрушим онова, което твоят народ гради упорито в продължение на двайсет години. — Той вдигна ръка. — Облицовката на пирамидата трябва да бъде свалена.
— Защо?
— Тя изпраща сигнали, господарю, но не доведе боговете, както се надявахме, а техните врагове.
Хуфу отново си спомни за летящия черен паяк и неволно потрепери.
— Ще го направя — заяви той.
Спотаен в тъмните сенки на купчина натрошени камъни, наблюдателят от пустинята бе проследил цялата случка. Той си отбеляза внимателно посоката, в която се бяха отдалечили двата летящи предмета. Въпреки тъмнината извади пергамент и описа вътре всичко с най-големи подробности.
После безшумно се отдалечи към брега на Нил.
Когато се прибра в своята колиба, извади свитъка и провери дали всичко е нанесено правилно. След това нави пергаментовия лист, запечати го с восък и допря до печата пръстена с изображението на окото и пирамидата. Накрая прибра свитъка в един бамбуков калъф, пъхна калъфа под наметалото си, излезе навън и седна на песъчливия бряг да чака изгрева. Беше успял да се изплъзне от войниците на фараона в пустинята по тайни пътища. Беше забелязал сред пленниците и хората от либийския керван, между тях и човека, който бе погълнат в пясъците.
Сега вече можеше да въздъхне облекчено. Беше изпълнил първата част от задачата, която му бе поставила странната жена. Очакваше го нов и изпълнен с още по-интересни събития ден.
На зазоряване жертвите бяха подредени в дълга опашка.
Великият фараон Хуфу, син на цар Шеферу и царица Хетпехерес, владетел на цялото Средно царство, наблюдаваше с безстрастно изражение реката от кръв, която се спускаше надолу по гладката фасада на Голямата пирамида. Седеше на позлатен трон на плоския връх, където доскоро бе разположен Главният страж. Пред него бяха поставени четири жертвени платформи, където се трудеха жреците на Изида.