Това подейства на Асим като пробождане с острие. Жрецът стискаше меча, но не смееше да го извади от ножницата.
— И какво ще спечелиш, ако ме убиеш?
Каджи се разсмя.
— Не си чак толкова важен.
— Тогава защо…
— Екскалибур — рече Каджи. — Той е техен. Той е ключът. Искам го.
— Не можеш да го вземеш! Той принадлежи на боговете.
Каджи огледа осакатеното му тяло.
— Поглеждал ли си се някога? Имаш ли представа какво са направили с теб?
— Такава е цената на моята служба.
— И с каква цел? Какъв е смисълът от тази твоя служба?
— Вечният живот — отвърна Асим. — Правото да пия от Граала.
— Граалът, който ни обещават, откакто свят светува, а още никой не го е получил!
— Все някой ден и това ще стане — рече почти шепнешком Асим. — Ако не с мен, с някои от последователите ми. Но само с тези, които истински вярват.
Каджи отново пристъпи към свещеника. Намираше се в обсега на меча, но Асим не го извади.
— Не ти ли е хрумвало някога, че да пиеш от Граала може да не се окаже чак толкова здравословно?
Асим го погледна втрещен. Имаше вид, сякаш някой току-що му е казал, че небето е червено. Сетне бавно поклати глава.
— Екскалибур — рече Каджи.
Асим се отдръпна.
— Мечът ще бъде прибран на сигурно място.
— Според теб това място сигурно ли е? — Каджи не изчака отговора. — Твоите „богове“ се бият помежду си. И двете страни знаят за Пътищата на Росту. Мечът трябва да бъде скрит някъде другаде — инак днешната трагедия ще се повтори.
— Но Древният враг… — поде Асим.
— Да, Древният враг — кимна Каджи. — Екскалибур трябва да бъде запазен и от него. Видях какво се случи на върха на пирамидата. Но защо смяташ, че само един враг е оцелял?
— Врагът бе унищожен.
— Не можеш да бъдеш сигурен — възрази Каджи. — Гледах как Древният враг проникна в либиеца предния ден в пустинята. Това е много опасен противник. Мечът не бива да остава на това място.
Асим се намръщи.
— Какво знаеш за Древния враг?
Странно изражение пробяга по лицето на Каджи.
— Легендите…
— Откъде знаеше, че трябва да идеш в пустинята? — продължи да настоява Асим. — И защо… — Гласът му секна, защото Каджи се хвърли напред и заби кинжал в гърдите му.
Когато рухна на пода на тунела, Асим вече беше мъртъв. Каджи се наведе, смъкна наметалото на жреца и уви с него мършавото си тяло. Взе Екскалибур и скиптъра и се отправи към повърхността.
Хуфу бе сам на върха на пирамидата. Почти една трета от нейната варовикова облицовка бе свалена. В подножието на гигантската постройка се бяха струпали хора, които отнасяха натрошения камънак, за да го ползват за свои нужди. Щеше да стигне за вдигането на примитивни къщи. Няколко големи каменни блока бяха положени на върха на пирамидата, за да запазят симетрията и да скрият, че доскоро там е имало нещо друго.
Той чу, че стражите подрънкват с оръжията си, и се обърна. Една слаба фигура, загърната в жреческо наметало, се катереше по дървената стълба с очевидно затруднение. Асим се връщаше, стиснал меча в ръка.
— Нали каза, че ще го оставиш под земята? — посрещна го Хуфу. — Размисли ли?
Загърнатият се приближаваше мълчаливо. Хуфу зяпна, когато острието на меча блесна във въздуха и се опря в шията му. Усещаше допира на хладния метал.
— Асим, да не си се побъркал?
Мъжът си смъкна качулката. Беше непознат.
— Кой си ти?
— Човек, като теб. Името ми е Каджи.
Хуфу не отделяше очи от неговите.
— Ще ме убиеш ли?
Каджи игнорира въпроса.
— Асим е мъртъв. Аз го убих.
Хуфу погледна през рамо към пирамидата. Непознатият притисна по-силно меча към шията му. За първи път в живота си Хуфу се почувства безпомощен и смъртен и си даде сметка, че не е богоизбран, а просто човек.
— Той те излъга, защото и него бяха излъгали — рече Каджи.
— За какво ме е излъгал? — попита Хуфу, опитвайки се да отдалечи страшния миг на кончината си. Почти нямаше надежда за спасение, стражите сигурно мислеха, че фараонът обсъжда важни въпроси със своя върховен жрец.
— За боговете. Обещанията им са лъжливи. — Каджи неочаквано дръпна меча назад и го прибра в ножницата под наметалото. — Господарю мой… — Той посочи към пирамидата. — Виж как постъпиха с народа ти в името на боговете. Дали няма да е по-добре, ако тези „богове“ престанат да бъдат част от живота ни? Ще те пощадя, ако ми обещаеш да управляваш като човек и да не ставаш пионка на боговете.
Хуфу преглътна изплашено. Последните събития напълно бяха разбили самочувствието му.