— Името ми е Донхад, а това е Гуалкмай.
Младият мъж отстъпи назад.
— Чел съм за вас. Преди много-много години дошли мъж и жена със същите имена. Вие техни потомци ли сте?
— Да — кимна Донхад. — Не сме Водачи, нито Онези, които чакат. Ако бяхме, досега да си мъртъв. Идваме от много далеч.
Мъжът свали лъка.
— Аз съм Даг Брин. Наблюдателят от Авалон.
Донхад му подаде ръка.
— Откъде идвате? — попита Даг Брин. — Къде наблюдавате?
— Ние сме пътешественици — рече Донхад. — Обикаляме Наблюдателите.
— Не бях чувал, че има такива. Но винаги има какво да научи човек.
— Какво става с аирлианците? — попита Донхад.
Даг Брин повдигна рамене.
— Доколкото знам, още спят.
— А онези в Египет?
— Мъртви са.
— Някои са мъртви много отдавна — кимна Донхад. — Но други още спят.
— Вампир ги изби, докато спят — обясни Даг Брин. — Преди много години получих доклад за това от Наблюдателя в Гиза.
— Вампир? Той от неживите ли беше? — Донхад бе изненадана от този неочакван поврат в събитията. Името й беше смътно познато.
— Така е писано.
— Кой управлява сега в Египет? — намеси се Гуалкмай.
— Фараонът. Той властва над могъщо царство, което завладя много страни.
— А Граалът? — попита Донхад.
— Според последния доклад на Наблюдателя от Гиза все още е в кивота, скрит някъде в Архиварната. Но ще ви призная, че от доста време не съм получавал сведения от Гиза.
Гуалкмай се закашля и зиморничаво обгърна тялото си с ръце.
— Уф, да се махаме от тази влага. Показвай какво имаш и да тръгваме.
— Добре, нека видим докладите — кимна Донхад и пое към стаята със свитъците.
Не научиха почти нищо повече от докладите на Наблюдателите. Повечето от тях бяха пращали сведения доста нередовно. Например последният доклад от Гиза бе пристигнал преди двеста години, а от Китай — преди петстотин години. В него се разказваше за странни същества, обитаващи околностите на планината Циан Лин. Донхад предположи, че това са на някои от освободените неживи от Гиза, или пък бяха рожба на експерименти на самите аирлианци. Някои Наблюдатели не бяха пращали сведения от хиляда години — или защото родът им е бил прекъснат, или поради невъзможност да пратят съобщенията си през океана. Освен това някои от докладите бяха написани на непознат език.
Гуалкмай и Даг Брин излязоха на лов. Докато се върнат, тя вече бе взела решение какво да правят по-нататък. Двамата мъже донесоха едър елен, одраха го и оставиха два бута да се пекат на огъня. Донхад отново се зае с докладите, но й беше трудно да се съсредоточи заради дима, който изпълваше стаята и ги караше да кашлят. Тя забеляза, че Гуалкмай се е отпуснал на една койка в ъгъла. Надвеси се над него и докосна челото му — беше топло. Накара Даг Брин да събере всички завивки, с които разполага, и покри с тях своя любим. Ала скоро треската му се засили.
— Трябваше да ме оставиш да скова лодка — рече той на пресекулки. — Имахме предостатъчно време.
— Прав си — съгласи се тя. — Моя беше грешката.
Гуалкмай се тресеше толкова силно, че се наложи Даг Брин да й помогне да го удържат на койката. Когато най-сетне се успокои, лицето му бе обляно в пот. Гледаше я замаяно.
— Трябва да се върнем на кораба — прошепна му Донхад. — Не мога да те лекувам тук.
Гуалкмай се изсмя с дрезгав глас.
— Няма да стигна дотам. Докато не ме остави треската… — Той понечи да се изправи, но не му стигнаха силите. — Съжалявам.
— Няма нищо — успокои го тя.
Даг Брин стоеше в другия край на стаята и ги наблюдаваше.
— Мога да ви помогна да стигнете закъдето сте тръгнали. До вашия кораб…
— Не, невъзможно е — поклати глава Донхад.
Даг Брин се приближи и втренчи поглед в лицето на Гуалкмай.
— Исках да ви кажа за селцето на брега. Жителите му измряха преди двайсетина години. Уби ги нещо странно. Всичките имаха треска и трепереха като теб. Жена ми и дъщеря ми също я хванаха. Оцелелите ги пратих да живеят някъде другаде.
В началото Донхад мислеше, че Гуалкмай е настинал от студената вода. Но сега се замисли дали някой не е отровил водата в езерото? По време на Революцията аирлианците не се бяха поколебали да използват биологични оръжия срещу хората. Жертвите наброяваха милиони.
Но независимо от това нямаше право да води Даг Брин при кораба. Нито можеше да пренесе сама Гуалкмай дотам. Пътуването със сигурност щеше да го довърши. Единственият му шанс бе да преодолее болестта тук. Още дълги часове тя остана край него. Някъде след полунощ Гуалкмай започна да бълнува на техния роден език и Даг Брин ги поглеждаше озадачено. Донхад сменяше влажни компреси на челото на своя спътник, от време на време го будеше и настояваше да поема течности.