Но нищо не помагаше.
Малко преди зазоряване Гуалкмай се изправи и извика името на техния син. След това рухна на койката и животът го напусна със сетния му дъх.
Донхад се надвеси над него и му склопи очите. Остана така наведена в продължение на няколко минути, след това се пресегна и свали Ка-огърлицата му.
— Ужасно съжалявам — рече Даг Брин, който стоеше до нея.
— Ще ми помогнеш ли да го погребем?
— Разбира се. Къде?
— На върха на хълма — отвърна Донхад. — Духът му ще пази това място.
Плаваха вече четири дни, когато Гуалкмай най-сетне попита за посоката, в която пътуват.
— Към Гиза.
Гуалкмай кимна.
— Така и предполагах.
Търговският кораб, на който се бяха качили, обикаляше по крайбрежието на Средиземно море.
— А когато стигнем там?
— Още не съм решила — отвърна Донхад. Обмисляше този въпрос, откакто беше отишла на кораба, за да прехвърли паметта от огърлицата в следващото тяло. Тъй като Гуалкмай нямаше спомен за последното им пребиваване в Авалон, нито беше чел свитъците с докладите, отговорността за вземането на решението падаше върху нея. Което, разбира се, беше нещо обичайно, откакто двамата действаха заедно. — Нещата в този свят не са като на нашия. Заради намесата ни ситуацията се измени. И заради войната между Аспасия и Артад.
Гуалкмай кимна вяло.
— Сега и двете страни спят — продължи тя. — И вместо тях действат техните слуги. Ключът към Главния страж е у нас. Щабът им на тази планета — на остров Атлантида — беше унищожен. Връзката им с Марс е прекъсната, от известно време нямат никакъв контакт с Империята. Всичко това обаче постигнахме с цената на много човешки жертви.
— И при нас не беше по-различно — отвърна Гуалкмай. — Спомни си колко богоубийци изгубихме, докато унищожим предавателите им. И това бе само през първия етап от войната.
Донхад не отговори, загледана към брега.
— Значи смяташ, че въпреки първоначалните успехи, хората от тази планета не са достатъчно развити, за да се опълчат на аирлианците.
— Да.
Гуалкмай потърка замислено брадичка.
— Значи още е твърде рано.
— Не и ако… — поде Донхад, но млъкна.
— Какво?
Тя извади скиптъра, който бяха донесли преди много години на тази планета.
— Не и ако се сдобием с Граала и го използваме. Ако създадем цяла армия от безсмъртни.
Гуалкмай не побърза да възрази и това й се стори странно. Но след като помисли няколко минути, той поклати глава.
— Няма да стане. Не разполагаме с оръжие, с което да им се противопоставим. Дори и да създадем армия от безсмъртни, няма да постигнем нищо, освен да им осигурим безкрайни страдания. Те ще умират и пак ще възкръсват. Каква ужасна участ! Но дори безсмъртието си има предели — ние се научихме как да убиваме аирлианците, сигурен съм, че те също знаят как да убиват безсмъртни. Но… — Гуалкмай направи пауза. — Мисля, че наистина ще е добре да сложим ръка на Граала, както успяхме да направим с Екскалибур. Така ще попречим да го използват слугите на аирлианците.
— Точно това си мислех и аз.
— Но нищо повече — добави Гуалкмай.
— Нищо, разбира се.
— Защо ли не ти вярвам?
Робство между хората. Едни хора да се продават като стока от други. Това бе неразбираемо за Донхад. Нищо подобно никога не се бе случвало на тяхната планета. Но Египет се бе променил след последното им идване. Голямата пирамида все още се извисяваше над платото Гиза, но страните й бяха захабени и изронени от ветровете. До нея имаше още две пирамиди, очевидно опити на други фараони да се мерят по блясък с управлението на Хуфу. Черният сфинкс беше скрит от погледите, заринат под повърхността на платото, а над него сега се издигаше негово копие, но от камък.
Но не тези промени изненадаха Гуалкмай и Донхад, а лагерът с роби, който бе разположен в южната част на платото. Хиляди нещастни хора живееха там, заобиколени от пазачи и принуждавани да работят къртовски по строежите на няколко храма и още един дворец. Лагерът им бе заобиколен с ниска стена, чиято роля бе по-скоро символична, тъй като всъщност страхът държеше хората вътре.
Робите не бяха египтяни. Имаше представители на всякакви раси и народности, но повечето бяха от племето, наречено юдеи. Бяха ги докарали от една страна на североизток от Египет, която също излизаше на бреговете на Средиземно море. Египтяните бяха разгромили армията им, а сетне ги бяха довели тук, оковани във вериги.