Донхад и Гуалкмай откриха Наблюдателя в същата колиба, в която бяха живели неговите предци. Беше мъж на средна възраст, който бе наясно със задълженията си, но досега не бе пратил нито един доклад в Авалон. Изплаши се, като ги видя, и падна на колене, когато Донхад му показа златния си медальон. След като си дадоха сметка, че не могат да очакват кой знае каква помощ от него, двамата тръгнаха да разузнаят сами.
Пътищата на Росту все още се охраняваха от златната сфера, но из тунелите вече не се разхождаха жреци. Всъщност изглежда никой, освен Наблюдателя, не знаеше за съществуването им. Донхад и Гуалкмай можеха необезпокоявани да слязат в Архиварната и да използват скиптъра, за да се сдобият с кивота и Граала, но по-трудно щеше да бъде да ги изнесат навън. Донхад се опасяваше, че самото отваряне на Архиварната ще задейства скритата аларма, както бе станало при приближаването на кораба на Гъмжилото. А платото буквално гъмжеше от войници на фараона. Едва ли имаше друг начин, освен да долетят с „Финбар“.
В края на краищата решиха да използват същата тактика, до каквато бяха прибягвали на тяхната планета — разделяй и всявай недоверие. Рамзес II, настоящият фараон на Египет, имаше двама сина. По-възрастният се казваше Мойсей и бе изгнаник от царството заради опит да свали баща си от трона. Бяха го пратили в някаква провинция Мидия, където бе назначен за управник. По-малкият син, Рамзес III — изглежда щеше да наследи баща си.
Донхад и Гуалкмай поеха за Мидия, която се намираше на изток от Египет, на пустинен полуостров, наричан Синай. Дворецът на Мойсей не бе нищо повече от една малко по-голяма къща, опряна на вътрешната стена, която опасваше града. Населението на Мидия не наброяваше повече от хиляда души, страната беше бедна и хората едва намираха с какво да се прехранват. Тежко наказание за непокорния син. То бе породило у Мойсей омраза не само към баща му, но и към неговия бъдещ наследник Рамзес III.
Само след няколко дни Донхад и Гуалкмай успяха да си осигурят среща с Мойсей с цената на няколко жълтици, които пуснаха в шепата на началника на стражата. Управникът ги посрещна на дървен трон в стая с нисък таван. Беше зареял поглед през прозореца към пустинята отвън. Двама отегчени стражи ги пропуснаха да влязат, като единствената предпазна мярка бе да вземат меча на Гуалкмай. Но скиптърът и кинжалът останаха скрити под наметалото на Донхад.
— Гиза е далеч оттук — произнесе вместо встъпление Донхад.
Мойсей извърна глава към тях. Беше млад мъж, с гъста черна и къдрава коса.
— Съобщиха ми имената ви, но те не ми говорят нищо.
— Нашите имена нямат значение — рече Донхад.
— Жената и за двамата ли говори? — обърна се Мойсей към Гуалкмай.
— Да — кимна той.
— Странно. Какво всъщност искате? — Този път той се обърна към Донхад.
— Да ви помогнем.
— Подкупили сте началника на моята стража, за да си осигурите аудиенция. Колко злато имате?
— Колко злато има фараонът в съкровищницата си? — отвърна с въпрос Донхад.
— Колкото и да е, намира се в Гиза, която — както сама отбеляза — е далеч оттук. Ако прекося Червено море, баща ми ще нареди да ми отсекат главата.
— Не и ако има нужда от вас.
— Че защо ще има нужда от мен? — попита Мойсей и сръбна от една глинена чаша.
— За да му помогнете за неприятностите с робите.
— Какви неприятности?
— Ще стигнем и до това.
Мойсей започна да барабани замислено с пръсти по облегалката на трона.
— Защо трябва да се връщам в Египет? — попита той накрая.
— За да довършите започнатото — бунта срещу фараона.
— Армията е предана на баща ми, жреците също. Нямам никаква…
— Не с помощта на армията и жреците — прекъсна го Донхад. — Ще използвате робите. Юдеите.
Мойсей се намръщи.
— Нали каза, че баща ми ще ме приеме, за да му помогна да се справи с робите. Не съм чувал да е имал неприятности с тях. Сега ми заявяваш, че трябва да използвам същите тези роби, за да го сваля от трона.
— Ще направите и двете.
Мойсей помисли малко, сетне на лицето му трепна усмивка.
— Много интересно. И изобретателно. — Той докосна неволно с ръка един стар белег на челото си. — Това е от баща ми — като бях дете, ме биеше често. Родила ме е една негова наложница. Сигурно щяха да ме задушат още като малък, но тя ме скри. Добре че баща ми дълго време нямаше наследник и ме призна. Но след като третата му жена роди законен наследник, той вече нямаше нужда от мен.