Рамзес II огледа мълчаливо прокудения си син в продължение на няколко секунди, после вдигна жезъла и махна едва забележимо с него. Стражите свалиха оковите на двамата и подадоха жезъла на Мойсей.
Той вдигна двете си ръце, стисна жезъла с дясната, а лявата разтвори в знак, че идва с мир.
— Татко…
— Как смееш да ме наричаш така? — прекъсна го Рамзес с нисък треперлив глас.
— Татко, дойдох да ти помогна.
На два километра от двореца на фараона, близо до стената, която заобикаляше юдейския лагер, Донхад извади от раницата си пакет със странен сивкав материал и го остави в подножието на стената, точно под една от стражевите кули, разположени на равни разстояния по протежението й. Пъхна в средата на пакета един чип, сетне бързо се отдалечи от мястото.
Малко по-нататък тя спря отново, извади от раницата метална топка с хексагонални бутони и натисна един от тях. Разнесе се оглушителен взрив, стената подскочи нагоре и рухна заедно със стражевата кула. След миг на мястото имаше само огромна димяща яма, заобиколена от стреснати и изплашени египтяни и юдеи. Но скоро египтяните се окопитиха и реагираха на случилото се по единствения начин, който си знаеха — започнаха да избиват онези роби, които се навъртаха наоколо.
Изгладнели заради сушата и постоянния недостиг на храна, изгубили надежда за по-добър живот, мнозина от юдеите се възпротивиха на войниците и се нахвърлиха върху тях. Тъй като ги надвишаваха числено, те им надвиха, избиха ги и побягнаха през отвора в стената.
Точно в този момент втората бомба, заложена от Донхад, взриви казармата на войниците.
— Че каква помощ можеш да ми окажеш? — попита фараонът.
Рамзес III се надигна и изгледа презрително брат си от висотата на подиума.
— От каква помощ се нуждаем според теб, мидийски управнико?
Изведнъж целият дворец бе разтърсел от далечен тътен, подобен на гръмотевица, въпреки че в небето нямаше нито едно облаче. През отворените прозорци долетя глъчка. Последва втори гръм и нови викове, както и шум от приближаваща се тълпа.
През една от страничните врати се втурна запъхтян офицер, изтича при Рамзес III и развълнувано зашепна нещо в ухото му. Рамзес III му махна да си върви и се извърна към Мойсей.
— Какво невероятно съвпадение — идваш тук да ни предложиш помощ и в същия миг юдеите се вдигат на бунт!
— Юдеите са готови да се вдигнат на бунт от доста време — възрази Мойсей. — И не само заради сушата, а и поради непосилната работа, с която постоянно ги товарят. Дори робите трябва да ядат. Пък и освен това не бива да забравяш размирните ни съседи на изток и на юг. В Персия от много време цари ужас, според мен до десет години там ще нахлуят хетите.
— Само лоши вести ли ми носиш? — попита Рамзес II.
— Не, нося и добри. — Мойсей посочи Гуалкмай. — Това е Аарон, странстващ воин от далечна страна. Той познава хетите и земите им.
Гуалкмай се поклони на фараона.
— Господарю, с един удар ще решите и двата проблема.
Той млъкна, защото в залата нахлуха още неколцина офицери и заговориха с приглушени гласове на Рамзес III. Щом излязоха, баща му махна с жезъла да предаде какво е научил.
— Две светкавици са ударили стражева кула и казармата в юдейския лагер, въпреки че небето е чисто. А след това юдеите са се вдигнали. Избили са стотина от нашите войници. Целият лагер се е разбунтувал. Но скоро размириците ще бъдат потушени.
— За известно време — подметна Мойсей.
— И какво трябва да сторя, за да реша и двата проблема? — настоя да узнае Рамзес II.
— Позволете ни да отведем юдеите надалеч оттук — заговори Гуалкмай. — На север и изток, покрай бреговете на Средиземно море. Оставете ги да основат там своя държава, близо до мястото, откъдето идват. Държава, която ще ви стане съюзник от благодарност, че сте ги дарили със свободата, и ще възпира нашествията на хетите.
— И кой ще я управлява? — попита Рамзес III. — Ти ли? — той погледна Мойсей.
— Тъкмо ще съм още по-далеч от теб в изгнанието си, братко мой — засмя се Мойсей. — Сигурно ще си доволен от това. — Той погледна баща си. — А ти, татко, ще се отървеш от размирните юдеи. Хубаво беше, когато Нил бе пълноводен и имаше предостатъчно храна, но при тази суша… Тухлите, които правят, не стават за нищо. По-добре границата ти да е защитена от хетите, отколкото да държиш размирни роби.