— Не се спирай — подкани я Гуалкмай.
— Предполагам, че под покривалото е кивотът.
— Да го вдигна ли? — предложи един от юдеите.
— Не бива… — извърна се Гуалкмай, но онзи вече бе пристъпил напред.
Главите се завъртяха към него и секунда по-късно яркочервени лъчи го удариха в гърдите. Мъжът се строполи на пода бездиханен, с димящи рани отпред. Един от останалите се надвеси над него, но го постигна същата участ. Другите четирима се разбягаха уплашено и Гуалкмай се втурна да ги събира. Донхад не сваляше поглед от главите, опитвайки се да измисли как да ги заобиколят. Скоро Гуалкмай се върна, подкарал пред себе си четиримата юдеи. Те се подпираха на стените и категорично отказваха да приближат към средата на залата.
— Дрехите — досети се Донхад. — Те принадлежат на онзи, който работи с кивота. — Тя отново се доближи до раклите. Една от главите я проследи, останалите три продължаваха да бдят над димящите трупове.
— Сигурна ли си? — попита Гуалкмай със загрижено изражение.
Донхад достигна раклите, без да бъде покосена от огън. Тя вдигна една ленена туника и я нахлузи през главата. След това се наведе и разгледа останалите принадлежности.
— Ще ми помогнеш ли? — подхвърли през рамо към Гуалкмай.
Той подкара четиримата към нея. Междувременно Донхад забеляза, че принадлежностите са подредени в строго определен ред, и реши, че вероятно в такава последователност трябва да си ги сложи. Тя взе една синя риза без ръкави и със златни ресни по края и я нахлузи върху туниката. След това си сложи разноцветна наметка. Докато я опипваше, забеляза, че в тъканта й са вплетени метални нишки, но липсваше нещо, с което да ги съедини на раменете. От едната страна на скрина имаше рафт, на който бе поставена дървена кутия. Когато я отвори, намери вътре два камъка. Използва ги, за да закопчае наметката, но в същия миг по тялото й премина странно мравучкане.
— Добре ли си? — попита Гуалкмай.
Беше облякъл една от ленените туники и върху нея — червено наметало. В раклите имаше още десетина наметки и ризи и юдеите също се бяха преоблекли.
Донхад кимна.
— В тези дрехи е вградено някакво поле — обясни тя, докато си нагласяваше нагръдника. Беше толкова тежък, че раменете й се сгърчиха напред.
— Пропускаш нещо важно — отбеляза Гуалкмай и посочи празните джобове от двете страни на нагръдника.
— Урим и тумин — кимна тя. — Камъните, които активират Граала. Може би са вътре в кивота, но имам чувството, че Аспасия не би ги оставил там.
На рафта имаше и златна корона с три обръча. Като се облече и си сложи короната, Донхад закрачи към центъра на помещението. Четирите глави веднага се извърнаха към нея.
— Готови ли сте? — подхвърли през рамо Донхад и без да изчака отговор, пристъпи към бялото покривало. Сърцето й замря, когато от една от главите блесна ярък лъч, който опря в краката й и бавно се издигна нагоре. След като се задържа за няколко секунди върху нагръдника й, лъчът изчезна и главата се извърна настрани. Изглежда я бяха допуснали. Гуалкмай и останалите се бяха подредили в редица зад нея. Донхад достигна покривалото, коленичи, повдигна го и се шмугна под него, следвана от останалите.
Кивотът бе положен върху дебела черна платформа. На височина и широчина беше около метър, а на дължина — малко повече. Целият беше позлатен, а отстрани имаше халки, в които бяха пъхнати два пръта за носене.
Върху капака имаше още две глави. Веднага щом влязоха, те се извърнаха към тях и ги фиксираха със свирепия си поглед. Отново блесна яркочервен лъч, който обходи цялото й тяло и се задържа на нагръдника. Когато угасна, главите се извърнаха една срещу друга и замряха неподвижно.
Донхад се колебаеше дали да не повдигне капака на кивота, но си даваше сметка, че сега всяка секунда е ценна. Освен това дори Граалът да бе вътре, без двата камъка не можеха да направят нищо. Гуалкмай се разпореди, четиримата юдеи уловиха прътите и понесоха кивота към изхода на Архиварната.
12.
1500 г.пр.Хр., Пустинята източно от Гиза
— Изглежда фараонът е променил намеренията си — рече Гуалкмай, докато наблюдаваха колоната, която се бе проточила на много километри през пустинята, вдигайки гигантски облак от прах.
Намираха се на три дена път от Гиза, бяха напуснали плодородното поречие на Нил и сега навлизаха в пустинята, но според Гуалкмай се движеха твърде бавно.
Мойсей водеше колоната от юдеи, зад него бяха четиримата носачи с кивота. Движението изглеждаше хаотично — пъстра смесица от мъже, жени, деца и животни, едни въоръжени, други нарамили покъщнина. Всички бяха изплашени, но следваха мъжа, който ги бе спасил от робство.