— Ти си знаела, че ще ни преследват, нали? — обърна се той към Донхад.
— Не бях сигурна, но предполагах.
— Ето ги, идват — вдигна ръка Гуалкмай.
Предната част на египетските сили бе стъпила на провлака. Останалите ги последваха с бърз ход.
Донхад и Гуалкмай поеха обратно, докато се отдалечиха на около петстотин метра от Синайския бряг. Бяха заръчали на Мойсей да поведе юдеите право в пустинята, колкото се може по-далече от водата. Последните юдеи бяха на около километър от тях, когато египтяните доближиха Синайския бряг.
Донхад извади черната сфера от раницата си и я стисна с влажни от пот пръсти. По повърхността й светеха няколко хексагона със старорунически обозначения.
— Само кажи кога — рече тя на Гуалкмай, уповавайки се на инстинкта му на воин за избор на най-подходящия момент.
Гуалкмай държеше в ръцете си лък с опъната тетива. Той повдигна бавно оръжието и стрелата литна почти безшумно към своята цел. Острието й попадна право в гърлото на първия египтянин от колоната и се заби надълбоко. Мъжът падна и от разкъсаната му артерия рукна кръв. Предната част на колоната спря, но войниците отзад продължаваха да притискат спрелите. Настъпи суматоха, чуха се изплашени викове, заповеди на командири. Конете в колесниците пръхтяха възбудено и тъпчеха пехотинците.
— Сега! — извика Гуалкмай.
Донхад натисна един хексагон.
Десетина експлозива, подредени в началото на провлака в разстояние на петнайсетина метра, се възпламениха едновременно. Водата, разделяна от провлака в продължение на хилядолетия, започна да нахлува. Навлечени с доспехи и натоварени с оръжия, египтяните във водовъртежите нямаха никакви шансове. Приливната вълна ги помете за секунди. Другите зад тях захвърлиха оръжията и побягнаха. А малката група, останала на провлака, побягна право срещу Гуалкмай и Донхад. Войниците размахваха изплашено ръце, но Гуалкмай не се трогна. Той вдигна отново лъка и започна да пуска една след друга стрелите по възможно най-бързия начин. Около десетина египтяни паднаха покосени, а останалите бяха настигнати от мътните води. Само след няколко минути Горчиво море заля напълно пясъчния провлак. На мястото, където бе потънала цяла една армия, се виждаха само жалки останки — колчани със стрели, копия, тръстикови доспехи. Сякаш армията на фараона никога не бе съществувала.
— Съмнявам се, че ще ни преследват повече — промърмори Гуалкмай, докато мяташе лъка на рамо.
Донхад мълчеше. Имаше унил вид. Гуалкмай забеляза колебанието й.
— Трябваше да го направим.
— Зная. — Но тя все още не помръдваше.
— Ще има още много жертви.
— И като ми го казваш, трябва да се почувствам по-добре, така ли?
— Казвам ти го, за да осъзнаеш, че нямаме друг избор.
— Зная, че нямаме. Но не мога така лесно да прежаля жертвите, защото ние не сме като аирлианците. Ние сме хора — трябва да бъдем човечни.
Имаше и трети свидетел на унищожаването на цяла армия. Тялото му бе човешко, но имаше аирлианско съзнание. Той обаче — за разлика от Донхад — не бе потресен ни най-малко от ужасната картина. Беше се увил в дълго пустинно наметало и се спотайваше върху една по-висока дюна насред Морето на тръстиките. Цял ден бе наблюдавал преминаването на колоната.
Сред бедуините бе известен като Ал Иблис, Злия. Някои твърдяха, че не е човек, а демон, и донякъде бяха прави.
Той беше Сянката на Аспасия и идваше от подземията на планината Синай.
Беше се събудил, както бе програмирано, хиляда години след като Аспасия си бе тръгнал. Оттогава се скиташе по света и го опознаваше. Беше се превъплъщавал много пъти, използвайки аирлианската технология за прехвърляне на съзнанието в ново тяло. Първоначално притежаваше личността на Аспасия, но натрупаният впоследствие опит бе започнал да го променя и въпреки че все още бе верен на своя господар, сега личността му бе променена и покварена.
Ето защо Сянката на Аспасия избухна в зловещ смях, докато наблюдаваше изтребването на египтяните. Познаваше добре както единия, така и другия народ. Но не знаеше нищо за двамата, които бяха организирали засадата. Мъж и жена, които очевидно имаха достъп до аирлианските уреди, каквато бе малката черна сфера в ръката на жената и експлозивите, заровени в пясъка.