Юдеите бяха странен народ. Много години бе наблюдавал малкото им царство на брега на морето. Хора, които вярваха в пророци и в един бог — наистина странно съчетание, каквото досега Сянката на Аспасия не бе срещал. След като египтяните ги бяха завладели, Сянката на Аспасия се успокои, че този малък проблем е решен от само себе си, очаквайки опасното племе да бъде поставено на колене.
Но сега юдеите отново бяха свободни, а тези двамата очевидно знаеха много неща за аирлианците. Каквото и да означаваше всичко това, беше знак за опасност. А Сянката на Аспасия бе оставен да се скита по света тъкмо за да се справя с подобни опасности.
Ето защо когато и последните юдеи се изгубиха зад близките хълмове, той ги последва незабелязано.
Донхад и Гуалкмай вървяха в опашката на колоната. Оставиха на Мойсей да води своя народ из пустинята. Гуалкмай нямаше търпение да се върнат на кораба, но Донхад не смееше да изостави Граала. Тя си даваше сметка, че Гуалкмай е прав — все още бе твърде рано за да използват Граала за своите планове, — но изпитваше някакво странно влечение към това могъщо творение на една чужда цивилизация. След всички ужасни събития, на които бе станала свидетел — както на своя роден свят, така и на Земята, — тя чувстваше, че Граалът е едничкият начин да наклонят везните в своя полза.
Трябваше да победят аирлианците, без да се стига до разрушаването на цялата планета. Трябваше да задържат Граала. И разбира се — да не привличат вниманието на аирлианците и на Гъмжилото. Тогава може би това щеше да е първата планета, населявана от безсмъртни човеци. Такива мисли витаеха в главата й, докато крачеше из пустинята към земята, която Мойсей бе обещал на своя нов народ.
Но дори сега имаха работа. Вечер обикаляха из лагера, заслушваха се в разговорите на хората, преценяваха ги и търсеха. Трябваше им Наблюдател, който да държи под око кивота и Граала, когато тези два предмета вече не се намираха в обсега на Наблюдателя от Гиза. След около две седмици най-сетне се спряха на един млад мъж, който им се стори подходящ. Беше от малцината, които подлагаха на съмнение проповедите на свещениците за новия Господ Бог — както и за останалите богове, пред които се прекланяха някои от юдеите. Освен това хранеше известни подозрения спрямо Мойсей. Отведоха го в пустинята и в продължение на три дни разговаряха с него като подготовка за новата роля, която смятаха да му отредят. През първите два дена той отказваше да повярва на разказите им за аирлианците, Атлантида и Гражданската война, докато накрая Донхад не му демонстрира действието на някои аирлиански устройства. Отведоха го по-надалеч от лагера, където тя постави насред пясъците експлозив и го взриви дистанционно. Това се оказа достатъчно да го убеди, че макар двамата да не са богове, притежават сила, равна на тази на небесните пратеници.
Дадоха му пръстен на уаджет, снабдиха го с толкова информация, колкото сметнаха за нужно, включително и за местоположението на щаба на уаджетите в Авалон, където трябваше да праща редовни доклади. Донхад бе открила, че хората умеят да се организират, когато им бъде поставена ясна и точна задача, цел на живота, и тя се стараеше да се възползва от тази тяхна черта. Също както и от склонността им да се уповават на религията — склонност, от която се бяха възползвали аирлианците. Все още не знаеше дали това желание да се вярва в нещо по-голямо от обикновените човешки способности бе спонтанно възникнала особеност на човешкия род, или бе съзнателно заложено от самите аирлианци. В края на краищата реши, че това няма значение — щом съществуваше и можеше да се вгради в плановете й.
А в лагера страховете на хората непрестанно нарастваха. Юдеите се бояха, че египтяните ще ги последват отново, за да ги върнат към робството. Това бе причината да изберат най-дългия и криволичещ път, който достигаше чак до южната част на Синайския полуостров — максимално далече от египетските укрепени постове.
Скоро Гуалкмай започна открито да недоволства от тази загуба на време. Непрестанно повтаряше, че пребиваването в пустинята е опасно и за двама им. Между юдеите вече се бяха образували враждуващи фракции, нещо типично за този народ, който всъщност се състоеше от дванайсет различни племена. За да запази властта си, Мойсей пусна слуха, че е син на юдейска робиня. Подобно политиканстване беше отвратително според Гуалкмай, още повече че Донхад не можеше да му даде убедителна причина за оставането им в тази безлюдна и сурова страна.
Два месеца след като напуснаха Египет, юдеите се разположиха на лагер край малък оазис. Храната бе на привършване, което беше допълнително изпитание за всички, тъй като още преди да потеглят на изнурителното пътешествие бяха преживели суша и глад. Гласът на недоволството растеше не с дни, а с часове.