— Вече наистина е време да се връщаме на кораба — заяви Гуалкмай. И двамата бяха облечени в бели туники, превързани на пояса с въжета. Стояха на един хълм в източния край на оазиса. Оттам се виждаше южният край, където се бе разположил Мойсей и свитата му. — Чака ни дълъг и тежък път — добави Гуалкмай, когато забеляза, че Донхад не го слуша. — А аз съм изморен.
Това привлече вниманието й.
— Какво искаш да кажеш? Все още имаме млади и силни тела, как може да си…
— Изморен съм — повтори той и повдигна рамене. — Не зная какво ми е, но никога досега не съм се чувствал толкова слаб.
— Да не си болен? — Тя се надвеси към него и се вгледа в лицето му. Беше се изплашила. Спомни си за преживяното последния път в Авалон.
— Не мога да определя — рече Гуалкмай. — Мъчи ме постоянно безпокойство и безсъние. — Той кимна към хората, събрани около Мойсей. — Онези там не могат да се разберат откъде изгрява слънцето, а какво остава за посоката, в която да продължат. Не виждам голяма надежда да открият храна из тия пущинаци.
— Ако си тръгнем, какво ще стане с Граала?
— Направихме каквото ни беше по силите. Останалото ще свърши юдейският уаджет. Граалът и кивотът ще се превърнат в легенда от миналото, но по-важното е, че аирлианците и техните слуги няма да ги получат. Може би дори ще е по-добре, ако двамата с теб не знаем къде са. Така няма да се изкушаваме да ги използваме. Нали се разбрахме да блокираме предаването на тази информация при следващата регенерация.
Това бе аирлианска технология за съхраняване и опазване на важна информация, която би могла да попадне при Гъмжилото.
— Май засега ще трябва да изоставиш мечтата си — продължи Гуалкмай. — От самото начало знаехме, че ще трябва да измине ужасно много време, преди да настъпи часът да прогоним оттук аирлианците. Досега се справихме чудесно — особено когато предизвикахме Гражданската война, която доведе до разрушаването на Атлантида. Дори взехме Граала. Но дойде време да оставим историята да се развива по естествен път. Пък каквото е писано, да става. — Той кимна към юдеите.
— Прав си — съгласи се Донхад. — Време е да си вървим.
Сянката на Аспасия изпрати с поглед двете загърнати в бели наметала фигури, които се отдалечаваха през пустинята на север. Все още не знаеше кои са тези опасни непознати. Беше чул слухове за някаква група уаджети, които следели действията на аирлианците още от времето на Атлантида. Техен представител имаше и в Гиза, но Сянката на Аспасия го смяташе за маловажен и досега не се бе занимавал с него. Може би тези двамата също бяха уаджети. Ако е така, не се ограничаваха само с наблюдение. Кражбата на Граала от Архиварната бе истински подвиг, макар и лишен от смисъл. Сянката на Аспасия бе готов във всеки един момент да им противодейства.
Веднага щом двамата непознати се изгубиха в мрака, той проводи в юдейския лагер свой човек — бедуин, когото бе вербувал преди много години. Предаде му послание за Мойсей и знак, с който да привлече вниманието на юдейския водач.
От известно време Мойсей живееше с убеждението, че е допуснал грешка. По-добре да си беше останал управник на Мидия, вместо да се занимава с този неблагодарен народ. Винаги бе смятал юдеите за единни, а се оказа, че народът им е съставен от дванайсет различни племена. Беше почти невъзможно да накара повече от двама племенни старейшини да се съгласят по някой въпрос, а какво оставаше за дванайсетте. Всяко решение изискваше нови събрания, караници и разногласия.
Водеше ги по дълъг и криволичещ маршрут не само защото се боеше от египтяните, а и защото знаеше, че в Палестина ги чакат нови изпитания и искаше до пристигането там юдейският народ да бъде единен и сплотен.
Този ден най-важният въпрос, който обсъждаха, бе храната. Юдеите бяха потеглили с оскъдни припаси, а по пътя нямаше откъде да ги попълнят. Двамата непознати, които стояха в основата на този план — Гуалкмай и Донхад, — от известно време не се мяркаха.
Докато дванайсетте старейшини спореха гръмогласно, един от помощниците на Мойсей му пошушна, че отвън го чака един местен, който искал да разговаря с него. Доволен, че може поне за малко да се измъкне, Мойсей напусна шатрата и се приближи до бедуина.
— Господарю! — извика той и падна на колене при появата на Мойсей.