— Какво искаш?
Бедуинът се изправи и му подаде амулет. Върху него бе изрисувано око в пирамида — символът, който му бе показала Донхад.
— Уаджет ли си? — попита Мойсей.
— Не, господарю. Аз съм пратеник на оня, когото наблюдават уаджетите.
— Какво искаш да кажеш?
— Праща ме самият Господ Бог. Нося ви блага вест и надежда за спасение.
Мойсей забеляза, че бедуинът бе използвал „бог“ в единствено число.
— И кой е този бог, дето те праща?
— Единственият истински Бог — отвърна бедуинът. — Като знак на неговото благоволение към народа ти той ви е приготвил храна.
Това поне звучеше по-обнадеждаващо.
— И къде е тази храна?
— Ще ти покажа, а сетне можеш да отведеш народа си при нея. Но трябва да им кажеш, че им я праща техният Бог, защото иска да им помогне да прекосят пустинята. Но иска също така да Го почитат и да му се прекланят като на единствен Бог.
Мойсей кимна. Разбираше, че това е и начин да се обединят различните племена.
— И това ли е всичко?
— Иска да се срещне с теб и старейшините.
— Така ли? — Мойсей учудено повдигна вежди.
— Да. Но първо — храната. После ще дойда да ти кажа къде да се срещнеш с Него.
Храната наистина бе в изобилие и предизвика голяма радост у юдеите, които веднага повярваха, че Мойсей е избраник на Бога. За известно време препирните утихнаха. Лагерът бе преместен на мястото, което бедуинът посочи на Мойсей — далеч на юг, в подножието на две планини.
Трябваше им цяла седмица да си възстановят силите. Сетне бедуинът се появи отново — късно през нощта. Той нареди на Мойсей да повика четирима старейшини, да вземат кивота и да се изкатерят на планината. Мойсей се изненада, че бедуинът знае за кивота, тъй като се бе постарал да запази съществуването му в тайна. Бяха го скрили в голям дървен сандък, натоварен на каручка.
Мойсей заповяда да извикат четирима старейшини и им даде лаконични заповеди. Следващата вечер, веднага щом се стъмни, те взеха кивота и се отправиха към планината. Както им бе казал бедуинът, от подножието започваше тясна пътека, която се виеше нагоре по склона. На зазоряване бяха изкачили едва две трети от пътя. Малко след това достигнаха тясна клисура, където ги очакваха неколцина бедуини, облечени в черни наметала и въоръжени с дълги копия. Водеше ги онзи, който бе предавал инструкциите на Мойсей.
— Оставете кивота тук — заповяда той.
Юдеите с облекчение се освободиха от тежкия сандък.
— Последвайте ме — рече бедуинът.
Тръгнаха след него, а останалите бедуини ги последваха отзад. Стигнаха до висока скала, щръкнала право нагоре от склона. Бедуинът спря при подножието на скалата и пъхна знака с пирамидата и окото в една цепнатина. Юдеите се дръпнаха уплашено, когато в скалата се появи отвор, широк три метра и висок два. Един от тях дори понечи да побегне назад и мигом бе посечен от въоръжените бедуини. Останалите юдеи и Мойсей побързаха да последват водача. Вратата се затвори зад тях.
— Аз съм отмъстителен Бог.
Гласът отекна в мрака, усилен от голите каменни стени на помещението. На тавана блесна светлина, която озари една фигура в отсрещния край — висок мъж с черно наметало и вдигната качулка.
— Ако не ми се подчинявате, ще ви сполети участта на вашия другар.
Юдеите паднаха на колене и се проснаха по очи на пода. Мойсей се поколеба, сетне също застана на колене и сведе глава.
— Аз съм единственият Бог — продължи загърнатата фигура. — Ще ми се прекланяте и ще изпълнявате заповедите, които ще ви дам. Искам да запазите кивота, но никога няма да го отваряте. Смърт чака всеки, който дръзне да повдигне капака и да надзърне вътре. — Загърнатият се извърна и закрачи към вратата в отсрещния край на подземието. — Елате с мен. Ще ви покажа много чудни неща.
Сянката на Аспасия изпроводи със замислен поглед Мойсей и старейшините, които отнасяха кивота обратно надолу по пътеката към техния лагер. Сега те бяха Водачи, волята им бе пречупена от стража компютър, при който ги бе отвел.
За един кратък миг Сянката на Аспасия се бе изкушил да запази кивота и Граала, но знаеше, че за подобна постъпка неговият създател ще го унищожи. Всъщност това, което трябваше да направи, бе да върне кивота и Граала в Гиза, но тогава щеше да изгуби и малката надежда да се възползва от невероятните свойства на Граала. От известно време му бе омръзнала тази безкрайна игра на превъплъщения в служба на аирлианците. Вече познаваше достатъчно добре своя първообраз, за да храни каквито и да било илюзии за своята съдба, когато той един ден се завърне. Аспасия първо щеше да се освободи от него и чак тогава да се захване със своя отдавнашен враг Артад. А дори Артад да спечели, той също щеше да го унищожи. Ето защо Сянката на Аспасия градеше свои планове и като остави кивота и Граала на юдеите, той си осигури тайна вратичка, в случай че възникне необходимост да прибягва до нея.