За Сянката на Аспасия по-важен бе Граалът — кивотът беше и си оставаше само записващо и архивиращо устройство. Пък и Йерусалим вече беше покорен от вавилонците, които опустошили Храма и откарали много юдеи в робство. Граалът за щастие бил спасен, скрит в Аврамовите планини от един пророк на име Йеремия. След възстановяването на Храма Граалът бил върнат в Йерусалим и затворен в подземието му, превръщайки се с течение на времето в легенда.
А след това в Палестина бяха дошли римляните. Близо сто години двата народа съжителствали в мир, но сетне между юдеи и римляни избухнал конфликт.
Сянката на Аспасия знаеше, че една от причините за успехите на юдеите е тяхната религия. Но от известно време до него достигаха обезпокоителни вести за нова религия, която също почитала само един бог, но била основана от проповедник, за когото се твърдеше, че бил разпнат и после възкръснал от мъртвите. Обезпокои го съмнението, че е бил използван Граалът. Дали този човек, този проповедник, не бе отпивал от него? Сянката на Аспасия така и не можа да узнае истината, защото странният проповедник бе изчезнал малко след своето „възкресяване“, превръщайки се в мит и религия.
Вятърът смени посоката си и Сянката на Аспасия сбърчи нос заради миризмата на разложена плът от труповете, които изпълваха долината в подножието на градските стени. При пристигането на армията на Тит в града имаше около половин милион поклонници. Немалка част от тях бяха излезли навън с мирни намерения, молейки за пощада, но не се смилиха нито сирийците, нито арабите. Избиха ги насред долината и озверелите войници се хвърлиха да плячкосват.
Сянката на Аспасия усещаше, че някои от офицерите в неговия легион не одобряват случилото се, но мнението им нямаше никаква стойност за него. Римляните се смятаха за поданици на първата велика империя, но те нямаха никаква представа какво е истински велика империя. Сянката на Аспасия носеше в себе си спомените от Атлантида, както и видения за множество светове, които аирлианците обитаваха в различни части на галактиката.
Бегълците бяха толкова много, че на места труповете бяха скупчени по пет-шест един върху друг. Сянката на Аспасия знаеше, че с всеки ден расте опасността от поява на епидемии, но тъй като вятърът духаше предимно към града, той смяташе, че миризмата на разложените трупове оказва дезорганизиращо въздействие върху защитниците.
— Донесете ароматизирана вода — извика той на робите.
Пред шатрата спря конник. По късия свитък, който носеше, Сянката на Аспасия позна, че е пратеник на Тит. Офицерът падна на едно коляно пред трона и му подаде свитъка. Сянката на Аспасия го взе и го разгъна, плъзгайки поглед по последните заповеди от императорския син. Всъщност само подписът бе на Тит, а заповедите бяха написани от генерал Тиберий Юлий Александър, бивш управител на Юдея, а сега заместник-главнокомандващ армията. Човек, който познаваше и кътните зъби на юдеите и ги мразеше до дъното на душата си.
Сянката на Аспасия прочете плана и въздъхна. Както и можеше да се очаква, нареждаха му да построи обсадни кули и катапулти. Беше едва април, а лятото се очертаваше дълго и горещо.
Сянката на Аспасия се извърна към един от помощниците.
— Нека намерят още ароматизирана вода — нареди той. — И железни пирони. Много пирони. Да са от дебелите, дето издържат най-дълго.
Рим
Донхад и Гуалкмай крачеха по улиците на столичния град на Империята, за която слушаха непрекъснато, откакто напуснаха своя кораб в Стоунхендж. Рим бе наистина великолепен град. Вече цяла седмица бяха тук — слухтяха и събираха информация. Беше съвсем различно от Египет. В началото Донхад не можеше да открие основната разлика, но един ден, докато наблюдаваше как група роби строят акведукт на един от хълмовете, изведнъж й светна пред очите.
— Те напредват — произнесе тя и улови Гуалкмай за ръката, за да му привлече вниманието.
— Накъде? — попита той.
— Хората. Помисли си само. Този град, Империята според разказите съществуват едва от петстотин години. Египет просъществува пет хиляди години, но нищо не се променяше. Посещавахме го на няколко пъти през периоди от по хиляда години и всичко си бе същото.
— Но нали построиха Голямата пирамида! — рече Гуалкмай.
— Да, така е, но само защото разполагаха с плановете на Росту. Дори не знаеха какво строят и едва не загинаха заради него. — Тя разпери ръце. — Виж това място — то не е дело на аирлианците. Всичко е постигнато от хората. От човешкия дух и разум.