Те бяха клонинги между човеци и аирлианци. На външен вид изглеждаха досущ като хората и единственото, което ги отличаваше, бяха червените им котешки очи като на съществото, което Цан Чи бе пробудил в планината Циан Лин. Водачката на тримата бе жена на име Лексина, другите двама се казваха Елек и Коридан.
Тримата прочетоха съобщението от Цан Чи. Не беше необходимо да му пращат потвърждение — те просто нямаха друг избор. Бяха програмирани да се подчиняват.
Авалон
Мерлин стоеше на върха на хълма, стиснал меча в ръка. Той го размаха леко и върху гладката му повърхност затрептяха отражения на слънчевата светлина. Нямаше никаква представа за събитията, които бе предизвикал в различни краища.
Но вече бе дълбоко уверен в две неща. Ако намери нужния човек, с този меч той ще постигне чудни неща. Мерлин не беше подходящият човек. Но според писанието такъв скоро щеше да се появи.
Стоунхендж
Гуалкмай изруга и скочи от цилиндъра направо на студения под.
— Сега пък какво има? — попита той Донхад, която вече бе в пилотското кресло и проверяваше в компютъра.
— Някой е освободил ключа на Главния страж — рече Донхад.
— Да не го е изнесъл от Авалон?
— Не — отвърна Донхад, докато четеше трескаво съобщенията. — Все още е в Авалон.
— Проклети Наблюдатели! — промърмори Гуалкмай и посегна към облеклото и оръжието си.
Донхад плъзна пръсти над хексагоните и се намръщи.
— От Циан Лин е било пратено съобщение до Онези, които чакат.
— И какво? — попита Гуалкмай, докато си нагласяше колана с меча.
— В съобщението се казва „Драконът идва.“
— Така ли? — Гуалкмай спря и я погледна.
— Точно така.
— И какво, по дяволите, означава това?
— Имам лошото предчувствие, че скоро ще узнаем — отвърна Донхад и се надигна от креслото.
Циан Ли
Той беше Сянката на Артад, но не толкова съвършена Сянка на своя господар, каквато бе Сянката на Аспасия. От Онези, които чакат, Цан Чи бе събрал известна информация за страната, която сега наричаха Англия и където се намираше щабът на Наблюдателите. На базата на тези сведения той бе прекроил личността на съществото така, че да съдържа матрицата на Артад и същевременно да бъде напълно пригодено за живота в страната, където предстоеше да отиде.
— Артур! — произнесе Цан Чи.
Съществото вдигна клепачи и го погледна с кървавочервените си очи.
— Да?
Цан Чи му показа две прозрачни ципи, които излъчваха едва забележимо синкаво сияние.
— Ще ти ги сложа.
Артур остана неподвижен, докато Цан Чи му поставяше на очите аирлианския вариант на контактни лещи. След минута очите на Артур вече бяха съвсем човешки, макар и неестествено яркосини.
— Последвай ме — нареди Цан Чи.
Артур безмълвно тръгна след него. Минаха покрай помещението със стража компютър и влязоха в просторна подземна зала. Таванът й се придържаше от извити подпори от черен метал, а по пода бяха подредени множество различни по големина, но също черни контейнери. Цан Чи отведе Артур при един от тях и натисна копче на малкото табло на стената. Чу се свистене и стената плавно се отмести встрани.
В контейнера бе свит като в гнездо блестящ метален дракон. Беше дълъг десет метра и широк пет, имаше къси масивни криле и дълга извита шия, която завършваше със змийска глава. Червените сияещи очи допълваха зловещия вид.
— Това е Чи Ю — обяви Цан Чи.
Артур го погледна объркан.
— С него ще отлетиш за Англия. Искам да кажа, в търбуха на чудовището. — Цан Чи се усмихна, припомнил си нещо. — На времето Ши Хуанчжоу така победи враговете си. Сега ти ще го използваш, за да сразиш твоите.
Планината Синай
Сянката на Аспасия бе събрал петдесетте най-добри Водачи, за да го придружават по време на пътуването му до Англия и да се превърнат в ядро на малка армия, ако се наложеше да събере такава. Не за първи път се отправяше към Англия и затова бе добре запознат с трудностите, които му предстоеше да преодолее заради примитивните транспортни възможности на хората. В началото бе решил да използва летящата чиния, която бе скрил във вътрешността на планината Синай, но после се отказа. Пазеше я за извънредни случаи, а този не беше такъв.