— Този Мордред тамошен ли е? — попита Гуалкмай.
Рибарят поклати глава.
— Не. Така разправят всички. Дошъл е с един отряд войници — толкова са му верни, че правят всичко, каквото им каже. Наел е и местни рицари да се бият с него. Нали ви казах, че смята да ни нападне.
Гуалкмай потърка брадата си с ръка, докато обмисляше чутото.
— Като пеперуди на фенер — прошепна Донхад, което й спечели учуден поглед от страна на рибаря и кръчмарката. — Та казваш, че този Мордред щял да прекоси Канала през лятото?
— Така трябва — през зимата ще му е доста трудно.
Донхад метна още една сребърна монета на тезгяха и даде знак на Гуалкмай да я последва. Отвън ги посрещна слаб дъждец, съвсем типично време за Англия.
— Кой, по дяволите, е този Мордред? — попита Гуалкмай, докато си нахлузваше качулката.
— Най-вероятно нечия Сянка.
— Тогава какъв е този Артур с меча? Наблюдател?
Донхад поклати глава.
— И той е Сянка. Единият е на Аспасия, другият — на Артад. Все още не смеят да нарушат примирието, но всеки се стреми да си пази интересите, а в техен интерес е да държат под контрол Граала и Екскалибур.
— И кой кой е?
Донхад сви рамене.
— Има ли значение? — Тя забоде пръст в гърдите на Гуалкмай. — Ти ще отидеш при Артур. Гледай да постъпиш в армията му. А аз ще прекося Канала и ще видя какво представлява този Мордред.
— Той разпъва хора — припомни й Гуалкмай.
— Да, но всеки военачалник се нуждае от гадател. От магьосник до него.
Гуалкмай очевидно не одобряваше плана й, но не възрази.
— Само, моля те, внимавай. Имаме хубави спомени от последното ни пътуване и не ми се ще да разказвам на твоя клонинг за тях.
Франция
— Сега ще ви демонстрирам силата си — провикна се Сянката на Аспасия, известен в последно време като Мордред.
Стоеше върху купчина камъни, отсреща се бяха строили неговите Водачи и рицарите, които бяха успели да наемат, подкупят или принудят да постъпят на служба. Между Мордред и предната редица бе запалена буйна клада.
— Ти — Мордред посочи един от Водачите. — Влизай в огъня!
Сред рицарите се разнесе сподавен ропот. Водачът обаче не се поколеба нито миг, пристъпи напред и влезе в огъня. Косата му се подпали, кожата му почерня, ала той продължаваше да стои неподвижно, без ни най-малък признак на болка. Замириса на изгоряла плът. Неколцина от рицарите, сурови и препатили мъже, паднаха на колене и започнаха да повръщат.
Водачът рухна върху кладата и пламъците го погълнаха.
— Съберете хората си! — нареди Мордред. — След два месеца отплаваме за Англия.
Тинтейджъл
Звънът на стомана в стомана отекваше в каменните стени на замъка и се смесваше с пъхтенето и псувните на мъжете, които се биеха. Артур седеше на едно издигнато дървено кресло и наблюдаваше двубоя, подпрял брадичката си с юмрук. Площадката пред него, в началото равна и утъпкана, след двадесет и три двубоя бе разкаляна, пропита с кръвта и урината на тези, които бяха избрани да се сражават за слава и за живота си.
Наградата за всеки от победителите щеше да е място около масивната кръгла маса, където щяха да се допускат само съветниците на краля. Победеният бе обречен на смърт. Артур знаеше, че от другата страна на Канала се събира армия и че ще са му нужни най-добрите воини, за да спре нашествието на Водачите.
Той се наведе напред заинтригуван. Един от новодошлите рицари, който се бе представил като Гауейн, проявяваше особено умение в боравенето с меча. Той парира ловко атаката на своя противник, отстъпи встрани и заби острието на меча в неприкритата ямка под мишницата му. Мечът хлътна навътре, сряза артерията и земята под краката им в миг се опръска в ярка кръв. Раненият се опита да вдигне оръжието си и да продължи боя, но Гауейн отстъпи назад, очаквайки смъртоносната рана да свърши останалото. Рицарят падна по очи, но продължаваше да диша, прикован от тежестта на доспехите. Гауейн изведнъж се надвеси над него и повдигна главата му.
— Остави го да умре в калта като свиня! — извика Артур.
— Той се би храбро, милорд — възрази Гауейн. — Нека да си иде като истински воин.
Артур го дари с хладна усмивка. Романтик! Също като Мерлин. Глупави хора. Те не разбираха, че всичко това е заради властта над тях. Но от друга страна, чувствата им му помагаха да ги манипулира.
— Иди и се почисти — нареди Артур на Гауейн.