— Милорд!
Артур се намести в креслото. Мерлин бе в значително по-добра форма, отколкото когато за първи път се появи пред стените на Тинтейджъл. Брадата му бе подрязана, а дрехите — чисти. Понякога Артур се изкушаваше да изтръгне от този самопровъзгласил се магьосник истината за Граала с мъчения, но Мерлин наистина се оказа полезен съветник. Далеч по-интересно щеше да бъде, ако можеше да накара Сянката на Аспасия да му издаде местонахождението на своето леговище. Тогава би могъл да отиде там, преди да е готова следващата Сянка и да изключи регенеративния цилиндър. Това щеше значително да наклони везните в полза на неговата фракция.
Мерлин се покашля.
— Какво има? — попита Артур.
— Според моите съгледвачи Мордред ще отплава веднага щом събере своята армия — Мерлин разви пред него една карта. — Планът му е да слезе на брега тук.
Артур си отбеляза мястото. Беше на южния бряг, в един район, чийто управител все още не се бе заклел във вярност пред Артур.
— А Граалът да не е някъде там? — попита той.
— Граалът е на сигурно място, милорд — за кой ли път повтори Мерлин.
— Ще е на по-сигурно място зад стените на замъка.
— Може би — кимна Мерлин, но не каза нищо повече по въпроса. — Армията ти се множи, господарю. Скоро цялата страна ще бъде обединена под знамената ти. Много добрини можеш да сториш на своя народ.
— Да. Май си прав. Свикай рицарите около масата.
Дори след като се изми енергично с вода и гъба, Гауейн усещаше миризмата на кръв върху кожата си. Той си сложи нагръдника и взе шлема под мишница. Не се оказа никак трудно да си намери място сред най-приближените рицари на краля, ако се изключеше неприятният двубой от тази сутрин.
Той последва останалите рицари по тесния коридор, който водеше към тронната зала на Утер. В средата бе поставена масивна кръгла маса, скована от грубо дялани дъски. Артур вече се бе настанил на най-високия стол, а Мерлин бе застанал отдясно. Гауейн втренчи поглед в „магьосника“. Наблюдател, предал клетвата си.
Гауейн бе видял Ка-огърлицата, която висеше на шията на Артур, още щом се появи на арената. Предполагаше, че Артур е Сянката на Артад, защото предишната година бяха видели Сянката на Аспасия.
— Скоро нашествениците ще прекосят Канала и ще ни нападнат — обяви Артур вместо встъпителни думи. — Но докато това стане, изпращам всички ви на важна мисия. Има една реликва, която искам да намерите. Мнозина от вас са чували легенди и разкази за нея. Но тя съществува.
Артур направи пауза и Гауейн забеляза, че лицето на Мерлин придобива загрижен вид.
— Искам да ми намерите Граала.
523 г.сл.Хр., Франция
Мордред разглеждаше внимателно жената, която бе подкупила охраната му, за да си осигури аудиенция при него.
— Имаш една минута — заяви той. — Ако това, което кажеш, не струва пукната пара, ще накарам да те разпънат.
Тя вдигна към него черните си очи.
— Мога да ти помогна, когато прекосиш Канала.
— И с какво ще ми помогнеш?
— Със съгледвачи и войници.
— От кого?
— От друидите.
— Какви са тези друиди?
— Те почитат майката земя. От дълги години се крият из хълмовете. Първо ги преследваха римляните, а сега — новите господари на Англия.
Мордред потропа замислено с пръсти върху облегалката на трона.
— Имам и свой човек в двора на крал Артур.
— Кой? — пръстите на Мордред замръзнаха.
— Един от най-доверените му рицари. От тези, с които се е заобиколил.
— Интересно — рече Мордред. — Ще можеш ли да се свържеш с него, когато се прехвърлим на другия бряг?
— Разбира се.
— Добре. Искам да знам какви са плановете на крал Артур.
18.
529 г.сл.Хр., Англия
Изминаха години, през които Артур разширяваше своето кралство. Гауейн прекара по-голямата част от своята „мисия“ в следене на Мерлин. Магьосникът рядко напускаше Тинтейджъл, който по заповед на крал Артур бе преименуван в Камелот. Но винаги, когато се отдалечаваше от стените на замъка, Гауейн бе като негова сянка. Останалите рицари се бяха разпръснали по дирите на различни слухове за Граала, но Гауейн знаеше, че най-бързият начин да го намери е като следи човека, който го бе скрил.
Добър план, който обаче досега не бе донесъл резултати. Мерлин бе напускал замъка няколко пъти, но не отведе Гауейн при Граала, а на тайна среща с мъжете, които бе наел. Гауейн остана изненадан, когато откри, че в групата му са включени още двама Наблюдатели, които позна по медальоните. Останалите бяха привлечени по-скоро от мощта, излъчвана от магьосника. Макар че не можа да подслуша какво обсъждаха на срещите си в гората, Гауейн не се съмняваше, че Мерлин подготвя свой план за действие, който едва ли щеше да съвпадне с плана на Артур.