— Кои са те?
Хемщад само поклати глава.
— Няма да го разбереш. Бас държа, че си нямаш никакво понятие какво става. Какво е ставало от епохи насам. Няма нищо общо с онова, което са ти казвали в училище.
— Те ви помагаха в концентрационните лагери през време на Втората световна война, нали?
— Да са ни помагали? — Хемщад се изсмя. — Те изобретиха лагерите. Ние им помагахме. Нямаш представа…
Яков заби дулото в мършавите гърди на стареца.
— Щом нямам, ти ми разкажи!
Смехът на немеца отекна надалеч в тунела.
— Да не мислите, че постигнахте нещо тук? Дори не успяхте да ни спрете. Разкрили сте плановете ни за сондите? Те вече не струват пукната пара! А твоят така желан серум ще го излеят в морето!
Търкот прекоси мостика, слезе от другата страна и се затича към кърмата. Тук съгледа няколко пластмасови контейнера, завързани с въжета. Кениън вече беше при контейнерите.
— Имаш една минута — извика Търкот.
— Какво?
— Корабът ще избухне точно след минута.
Кениън отключи бравите на първия контейнер. Вътре, в ложе от стиропор, беше положен лъскав метален цилиндър.
— Това е разпръсквател за спътниците — обясняваше Кениън. Той се наведе над следващия контейнер. В него също имаше разпръсквател.
— Тридесет секунди — Търкот си даваше сметка, че взрив с подобна мощност ще бъде в състояние да го убие дори и във водата.
Кениън пропусна следващите няколко контейнера, които бяха със същите размери.
Петият бе по-малък от останалите. Кениън вдигна капака. Отдолу бяха наредени стъклени епруветки с гумени тапи.
— Черната смърт? — попита Търкот.
Кениън извади една епруветка и прочете надписа.
— Да.
Той отвори следващата кутия. Присви очи към надписа и кимна.
— Отново.
Търкот вдигна глава. Над катера се спускаше скакалец. Слушалката в ухото му проговори — съобщаваше за пристигането на Дънкан. Той смъкна микрофончето пред устните си, за да я информира за обстановката.
Още две кутии с Черната смърт.
— Двадесет секунди! — извика Търкот.
Оставаше само една кутия.
— Хващайте се за товарната мрежа! — нареди Търкот, когато скакалецът се озова над тях. Кениън и полковник Микел подскочиха.
Търкот сграбчи с една ръка последната кутия, а с другата се вкопчи за полюшващата се отгоре мрежа.
Ръката му едва не излезе от ставата, когато скакалецът се издигна рязко нагоре. Точно под краката му страхотна експлозия превърна патрулния катер във вулкан от пламъци и отломки.
— Ще ти разкрия нещо, само за да ти покажа размерите на твоето невежество — говореше с тих, зловещ глас Хемщад. — Хиляда деветстотин и осма година. Тунгуският край. Голямата експлозия. Мислиш си, че знаеш какво я е причинило, нали? Дори собствените ти управници са го скрили от теб. А се хвалиш, че си от Четвърти отдел. Наивен си като дете.
Яков забеляза, че дясната ръка на стареца бе изчезнала под одеалото. Той се наведе и дръпна покривалото от краката му. Ръката потръпна и се отпусна. От кльощавото бедро на стареца стърчеше малка спринцовка. Когато вдигна глава, очите на Хемщад вече се бяха изцъклили.
Скакалецът се спусна плавно върху площадката в двора на затвора. Едва опрял крака долу, Търкот разтвори пръсти и се строполи в пълно изтощение. Все още притискаше към гърдите си последната кутия.
Лиза Дънкан се подаде от горния люк.
— Майк… какво ти е?
Търкот нямаше сили да отговори. Само побутна към нея кутията. С периферното си зрение зърна Кениън, който се надвеси и вдигна капака. Още епруветки, в стройни редици. Ученият извади една от тях и я вдигна към светлината.
24.
Вътре в Циан Лин Елек вече от половин час общуваше със стража. Ето че се отдели от пирамидата, чието златисто сияние доскоро го скриваше напълно.
— Изпратих съобщение — произнесе той.
— На кого? — попита Че Лу.
— На тази, която стои над мен. Тя ще се погрижи за ключа.
На четиристотин метра под водата екипажът на „Спрингфилд“ също тръпнеше в очакване. Двата „изтребителя фу“ не бяха помръднали от местата си. Адмирал Полдън, командващ флотската оперативна група от борда на „Вашингтон“, който се намираше на петдесет километра от Великденския остров, прекарваше времето си в отчаяни усилия да изкопчи от началниците си разрешение за използване на атомно оръжие. Досега без резултат.
Дълбоко в недрата на Рано Као на Великденския остров стражът прие съобщение от „Мисията“. Операция „Черна смърт“ бе преустановена заради неуспешния опит да бъде пленен корабът-майка.