— Трудничко беше.
Гергор кимна и посочи базата долу.
— Затова са я разположили тук, не като американците. Тяхната Зона 51 е в центъра на страната — всеки може да отскочи там за уикенда.
— Мда… дотук малцина биха „отскочили“ — призна Коридан.
— Почини си малко — подкани го Гергор.
Вместо да го послуша, Коридан извади завързан на шнур бинокъл и го постави пред очите си. След това огледа базата.
— Каква е числеността на персонала?
— Четиридесет души.
— Охрана?
— Половината от тях. Другите са учени. Тук е сърцевината на Четвърти отдел.
— Изглежда по-малка, отколкото предполагах — отбеляза Коридан.
— Защото останалата част е разположена под земята. Тези постройки са помещенията на охраната и обслужващия персонал. В онази сива бетонна сграда има асансьори за долните нива.
Коридан свали бинокъла, разкривайки очи, които бяха като тези на Гергор — с издължени, тъмночервени зеници, на фона на алените, изпълващи целите очи ириси. Косата му бе късо подстригана и снежнобяла. Кожата му бе съвсем бледа.
— А ние сме само двама — произнесе Коридан. Наведе се и си свали раницата.
— Не се безпокой. Разполагах с дълги години за подготовка. Двама сме достатъчно.
Няколко минути поседяха в мълчание, докато Коридан си поеме дъх.
— Време е. — Гергор отмести маскировъчното платнище и разчисти снега. Изправи се и заслиза надолу по склона. Коридан вдигна раницата и го последва.
— Какво смяташ да правиш? — попита той. — Да позвъниш на вратата?
— В известен смисъл. — Гергор извади малък черен прекъсвач от вътрешния джоб на анорака си. — Защо да не позвъним? — Той натисна първото копче на уреда.
Коридан се олюля от страшната експлозия, вдигнала във въздуха всички наземни сгради. Когато димът се разсея, оказа се, че само сивата бетонна сграда е оцеляла.
— Какво беше това?
— Нали ти казах, че разполагах с дълги години за подготовка — отвърна Гергор, без да забави крачка. — Звъннах им, да знаят, че идваме. Не вярвам, че веднага ще ни отворят, и затова се погрижих сам да си отворя вратата.
Той натисна втория бутон на прекъсвача. Стоманената врата в отсамната стена на бетонната сграда изхвърча с трясък. Гергор махна на Коридан да го последва.
В дъното на коридора имаше втора стоманена врата — този път двойна. Над нея бе поставена наблюдателна камера и сигнална лампа, която мигаше в тревожно червено.
— Вратите са с дебелина петнадесет сантиметра — поясни Гергор, докато се приближаваха. — Шахтата е дълбока осемстотин метра. По цялата й дължина са заложени взривни устройства, които се задействат при тревога и са в състояние да прекъснат връзката до подземната част на базата. — Той се усмихна, разкривайки два реда равни, бели зъби. — Естествено, аз обезвредих устройствата още преди много години. Предполагам, че сега някой натиска отчаяно копчето и се чуди, защо всичко не е хвръкнало във въздуха.
— Вероятно и долу има постове.
— Има… но скоро ще са мъртви — рече Гергор. Той приближи вентилационната шахта и дръпна металната вратичка. След това извади от джоба си стъклено топче, в което се поклащаше тъмнозеленикава течност, и го пусна вътре.
— Ще ни отнеме по-малко от минута.
След секунди в шахтата отекнаха болезнени писъци, толкова ужасяващи, че буквално смразяваха кръвта. Както беше обещал Гергор, само след минута се възцари тишина.
— Как ще се спуснем? — попита Коридан.
— С асансьора — обясни Гергор и натисна друго копче на прекъсвача. Вратите се плъзнаха встрани.
— Безопасно ли е?
Гергор пристъпи в кабината и Коридан го последва.
— Вече е безопасно — обясни Гергор, докато се носеха надолу.
Асансьорът спря, но Гергор не бързаше да отваря вратите. Изчака, следейки циферблата, докато се увери, че и последните остатъци от газ са се разсеяли. Едва тогава натисна копчето за отваряне.
— Това е Антарктида.
Търкот надникна над рамото на пилота през предното стъкло. Тъмни, покрити със сняг върхове и ледове, които стърчаха над облаците. По-насам бе замръзналият океан.
— Ще следваме бреговата линия, докато приближим базата „Скорпион“. Едва тогава ще свием навътре.
Разполагаха с точното местоположение на базата на СТААР, благодарение на няколко полета на автоматични разузнавателни самолети. Знаеха също така, че при атаката на „изтребителя фу“ е била разтопена част от ледената покривка над станцията. Невъзможно беше да се прецени от снимките дали самата база е пострадала. Флотата беше изпратила малка инженерна група на място, която потвърди, че входът към базата е бил разрушен. Веднага бяха започнали разчистването, но дебелината на ледения пласт надхвърляше три километра.