Търкот вече знаеше, че базата „Скорпион“ е неразривна част от историята на Зона 51, макар да се намираше на другия край на света. Когато хората от „Меджик-12“ открили кораба-майка в кухината в Невада, там имало само два скакалеца. Но затова пък край самия кораб намерили плочици със старорунически надписи, където се описвало точното местонахождение на останалите. В началото учените от „Меджик-12“ не могли да разчетат надписите, но те били придружени с достатъчно подробни карти и схеми, които им помогнали да се ориентират. Периодът бил краят на Втората световна война и възможностите били доста ограничени. Все пак тогава вече било известно, че германците също правили опити да осъществят добре екипирана експедиция до Ледения континент. Известно е, че нацистите вярвали в мита за тайнствената земя Туле — вариант на легендата за Атлантида, според който обаче изчезналият континент се намирал на Северния или на Южния полюс. Така германците изпратили подводници и към двата полюса, но после войната взела лош обрат и експедициите били забравени.
През 1946-та, веднага щом били осигурени достатъчно средства и ресурси, правителството на САЩ дало ход на операция „Далечен скок“. Това била най-голямата експедиция, изпращана до Южния полюс. В хода на тази експедиция била проучена 60 процента от бреговата линия на Антарктида, били заснети и картографирани близо половин милион квадратни километра земя, където досега не бил стъпвал човешки крак и всичко това, за да се прикрие истинската цел на експедицията — а именно да се открие аирлианското скривалище.
Най-сетне, точно в средата на обширно и равно поле, изследователите се натъкнали на сигнали за масивни метални залежи под леда. Всичко това му бе разказал един от участниците в експедицията, фон Сеект, германец, бивш нацист, който после бе станал член на „Меджик-12“.
Докато разглеждаше гладките стени на шахтата, Търкот си припомни онова, което фон Сеект му бе описал за особеностите на Ледения континент. В Антарктида на места ледената покривка достига пет километра дебелина и е толкова тежка, че притиска лежащата отдолу земя до равнище под това на морето. Ако ледът бъде премахнат, континентът ще се издигне с няколко километра!
След няколко неуспешни опита едва през 1955-та „Меджик-12“ събрал достатъчно опит, за да се заеме с извличането на скакалците от кухината. Организирана била нова експедиция с кодовото название „Дълбоко замразяване“, под ръководството на адмирал Бърд. В хода на тази експедиция били построени пет станции по крайбрежието и още три във вътрешността. Първият самолет, който се приземил в зоната, където засекли наличие на метал, определил точното местонахождение под леда, но екипажът загинал при започналата внезапно буря.
Базата „Скорпион“ била деветата станция, изградена при операция „Дълбоко замразяване“, но съществуването й било запазено в строга тайна. Самият фон Сеект я посетил през 1956 г., когато най-сетне проникнали в кухината под леда.
Вътре открили останалите седем скакалеца. Наложило се шахтата да бъде разширена до дванадесет метра в диаметър, а също да бъдат изградени общо осем междинни платформи за повдигането на скакалците. Не по-малък проблем било и транспортирането на летателните съдове през територията на Щатите. Безброй инженерни предизвикателства в една епоха, когато техниката не разполагала с толкова могъщи средства.
Но фон Сеект му беше казал също така, че базата „Скорпион“ била затворена веднага след изтеглянето на скакалците. Никой, поне от страна на „Меджик-12“, не бе проявил интерес към съдбата й след приключване на операцията. По-късно се разнесли слухове, че там се настанили представители на друга свръхсекретна организация — СТААР.
— Стигнахме четвърта платформа — обяви Милър, след като клетката опря върху ледената повърхност.
Търкот се огледа. Следващата шахта вече вървеше хоризонтално. На около четиридесет метра по-нататък в прокопания тунел, група работници ги очакваха край няколко землекопни машини. Мощни прожектори хвърляха ослепителни отблясъци от лъскавите стени. Милър го поведе в тунела. Междувременно клетката се издигна, за да вземе останалите барети и оръжието.
— Готови сме да продължим, когато кажете — кимна Милър.
— Ами, продължавайте — отвърна Търкот. Милър даде знак и шумът от бормашините премахна всякаква по-нататъшна възможност за разговор.
След около минута воят на металните бургии се снижи рязко. Един от мъжете, които надничаха към предната част, изтича при Милър.