— Говори Куин — представи се той в малкия микрофон. — Докладвайте!
— Засякохме нарушител.
— Местонахождение?
— Всъщност, сър, той току-що премина през главния вход.
— Предайте го на местните власти — нареди раздразнено Куин.
— Настоява да се срещне с Лари Кинсейд или Лиза Дънкан.
Куин прехапа устни.
— Как се казва?
— Сър, отказва да ни съобщи името си. Но не е американец. Твърди, че идвал от Русия. От някаква организация, наречена Четвърти отдел.
— Доведете го веднага.
7.
— Майк.
Лиза Дънкан го прегърна силно и се притисна към него.
Търкот я сграбчи и я повдигна, краката й се отделиха от палубната площадка. Останаха така няколко секунди, след това Дънкан си спомни, че наоколо има и други хора, които ги гледат, и се дръпна назад.
— Ела. — Търкот посочи с ръка една врата в основата на главната надстройка. „Джон К. Стенис“ беше кораб близнак на самолетоносача, който Дънкан бе напуснала. Морските съдове от клас „Нимиц“ бяха най-модерните и най-мощни кораби във флотата на САЩ, пренасящи на борда си над седемдесет бойни самолети, способни да изстрелват различни видове оръжия с ядрени глави.
На „Стенис“ площадката за кацане беше дълга триста и двадесет и широка осемдесет метра. Самолетът, с който бе пристигнала Дънкан, вече беше откачен от спирачното въже и в момента го теглеха на буксир към асансьорната платформа, за да го спуснат в хангара. В далечния край на палубата бяха подредени плътно един до друг множество Ф-14 „Томкет“ и Ф/А-18 „Хорнет“.
Търкот я поведе към кабината за свръзка, която му бе отделил лично капитанът. Беше пристигнал само преди половин час от своята антарктическа експедиция и веднага му съобщиха, че Лиза Дънкан лети насам и че връзката с групата кораби край Великденския остров е прекъсната, след като от АНС наредили изключването на САТКОМ.
Докато Търкот наливаше на двамата кафе, Лиза си свали якето и постави куфарчето на масата.
— Нещо ново от Великденския остров? — попита Търкот.
— „Морско око“ преодоля щита. Но след това изгубихме връзка с него. Наложи се от „Спрингфилд“ да прережат командния кабел.
— Положението на „Спрингфилд“?
— Лежи на дъното, непосредствено до щита. Три „фу“-та кръжат около него.
— И откъде се взеха?
— Казват, че пристигнали от Великденския остров. Изглежда стражът е разполагал с личен резерв.
— Личен резерв — повтори Търкот. — Лоша работа. Колко време може да издържи подводницата?
— Месец и повече.
— Чудя се какво ли става с Кели? Уверен съм, че е била в контакт със стража.
Дънкан пое чашката с кафе и отпи глътка. Беше я обгърнала плътно с пръсти, за да се стопли.
— Ами ако вече не е жива?
— Не зная, не ми се вярва. Според мен, тя е полезна за стража.
Дънкан поклати глава, но реши да смени темата.
— Получих доклада ти за базата „Скорпион“.
— Пратих всички твърди дискове на Куин в Зона 51. Току-виж хората му открили в тях нещо интересно. Ще трябва да почакаме, докато размразят телата от цилиндрите.
Лиза Дънкан държеше сноп от факсове, които бе получила по време на полета.
— Това е само част от списъка на местата в ИНТЕРЛИНК и Интернет, където стражът се е отбивал, преди да му отрежат достъпа.
— Нещо по-забележително?
— Какво ли не? Секретни програми за проучване на нови оръжейни системи. Изследователска информация. Разработване на нови самолети. Цялата база данни на НАСА, посветена на космическата програма. Архивите на Министерството на отбраната.
— Разузнаване — промърмори Търкот.
— Точно така.
— Но с каква цел? Искал е просто да събере информация или е имал конкретен план?
— Вероятно и двете — рече Дънкан. — След това е наминал към Интернет.
— И?
— От АНС все още се опитват да проследят всички места, които е посещавал. Най-тревожното е, че е пращал електронна поща.
— На кого?
— Още не знаем със сигурност. Нищо чудно адресите вече да са унищожени.
— И какво е имало в тези съобщения?
— Били са шифровани. Засега в АНС не се справят с кода. — Дънкан разлисти напечатаните страници. — Има и още нещо.
— Какво?
— Проведох доста странен разговор. — Дънкан му разказа накратко за обаждането на Харисън.
— Поиска ли информация за него?
— Помолих Куин да провери. Засега нищо.
— Значи каза, че стражът не бил открит в Джамилтепек, така ли?
— Куин обеща да провери и по тази линия, но всички сведения са били държани в Дълси.
— Как върви подготовката на совалката?