Кинсейд заговори за първи път.
— Съвет да наблюдавам изображението от нашата ОСС за определен период от време.
— ОСС? — вдигна вежди Търкот.
Кинсейд набързо им обясни организацията на работата в Отбранителната сателитна система и им разказа за видяното в онази нощ.
— Яков — обърна се Дънкан към руснака. — Защо поискахте от Кинсейд да се свърже с ОСС?
Яков разпери ръце.
— Заради онова, което е видял там.
— Спътник, който паднал в Южна Америка — кимна Дънкан. — С какво е толкова важен?
— Ако не греша, спътник на компанията „Земя без граници“.
— Да, така е — намеси се майор Куин. — А „Земя без граници“ е компания, притежаваща „Тера Лел“.
— Рубинената сфера! — плесна се по челото Търкот.
Кинсейд кимна.
— Така и не разбрахме по какъв начин от „Тера Лел“ бяха открили сферата.
— Вярно — призна Търкот. — Никой от КИСПП не прояви интерес. Сякаш нямаше значение.
По устните на Кинсейд заигра усмивка.
— Не съвсем. Двамата с майор Куин се поровихме малко. Не зная дали е известно на нашия руски приятел, но това не е първият спътник, изстрелян от „Земя без граници“. Имало е още два преди това. Освен това, на Коро се подготвят нови четири старта — на спътници на същата компания.
— С какво предназначение? — попита Дънкан.
— Още не знаем — рече Кинсейд. — В началото подозирахме, че ще опитат скачване с кораба-майка, но нито един от спътниците не е правил опит да се доближи до там.
— Какво представлява „Земя без граници“ — попита Търкот. — И откъде са узнали за рубинената сфера?
— Добри въпроси — рече Куин. — Но има един още по-интересен. Каква е връзката на „Земя без граници“ с биолабораториите в Дълси.
— Какво? — подскочи Търкот.
— Друг филиал на „Земя без граници“ е работел по договор с Министерството на отбраната при изграждането на изследователската база и след това се е занимавал с обслужване и снабдяване на лабораториите — обясни Куин. — Никой не знаеше за този договор, защото е секретен.
— Но… какво става, по дяволите? — поклати замаяно глава Търкот.
— Може би това ще ни разясни нашият руски приятел — предположи Дънкан.
Четири чифта очи се извърнаха към едрия мъж, изправен в средата на стаята.
Яков протегна ръка и вдигна пълната кана с вода. Наля си една чаша и я изпи до дъно. Лицето му се изкриви в мъчителна гримаса.
— Ние знаехме, че „Земя без граници“ е свързана с „Тера Лел“ — компанията, която държеше рубинената сфера в Голямата цепнатина. Полковник Костанов сигурно ви е казал, че дълго време държахме това място в Етиопия под наблюдение. Четвърти отдел дори изпрати специална група, за да проникне вътре, но тя беше разбита. Бяхме информирани и за спътниците, които компанията подготвяше за изстрелване на остров Коро. По този повод се обърнах с молба към нашата система за сателитно проследяване да ги държи под око, но малко след това открих, че съм следен. Бяха разпитвали кой съм и защо толкова се интересувам от сателитното проследяване. Това ме накара да предупредя началника си и доведе до всички последващи събития. Електронното писмо и прочее.
— Ариане забъркана ли е в това? — попита Търкот.
— Да е „забъркана“? — повтори Яков. — О, не мисля. Тук играят големи пари. Имате ли представа колко е платила „Земя без граници“ за тези четири спътника? Над деветстотин милиона долара. Очите на хората лесно се затварят с подобни суми. Не, нямам никакви доказателства, че Европейският космически консорциум играе заедно със „Земя без граници“. Те са навсякъде.
— Кои те? — попита Търкот.
Яков не му отвърна и се обърна към Кинсейд.
— След като сте разполагали с достатъчно време, за да се поровите насам-натам, може би сте открили нещо интересно?
— Открих. Първо, поисках да направят щателно сателитно проучване на района, в който бе паднал споменатият спътник. В началото не намерихме нищо заслужаващо внимание. Но после… всъщност, погледнете това — той им посочи цветните изображения на масата.
— Какво представляват?
— Това са термални изображения на района, където е паднал спътникът на „Земя без граници“.
— И? — попита Търкот, докато разглеждаше сините и зелените ивици.
— Долният десен квадрант — поясни Кинсейд. — Следващата снимка е уголемено изображение на този участък.
Две от зоните на снимката бяха очертани с жълти кръгове. Едната беше изпълнена със сини точки, а в другата те бяха червени.
— Това са две села — продължаваше с обясненията Кинсейд. — Сините точки са трупове. Наскоро измрели, но вече студени.