— Не зная откъде да започна. Вече ви разказах за Водачите. Хора, които са под прекия контрол на стража и работят на страната на пришълците. Не са много на брой, тъй като достъпът до всеки от стражите е ограничен. Освен това съществува и СТААР. Клонирани човеци.
— Не само клонирани — поправи го майор Куин.
Яков повдигна учудено вежди.
— Кажете, майоре — намеси се Дънкан. Искаше да даде възможност на Яков да си почине. Беше разтревожена от съобщението за Черната смърт — първо от Харисън, а сега и от Яков.
Куин приглади с ръка оредялата си коса. Светлините на стаята се отразяваха в стъклата на очилата му.
— Както знаете, направихме аутопсия на двете жени от СТААР.
— И? — подкани го Дънкан.
— Те не са хора. Не и в точния смисъл на тази дума.
— Какво значи, „хора не в точния смисъл“? — попита Търкот.
Тъкмо си бе спомнил за разказа на Костанов. Някъде в началото на деветдесетте в Четвърти отдел също заловили агент на СТААР и руските учени открили, че е клонинг. Но дори клонингът представлява човек. Ето защо Търкот бе сметнал, че телата в прозрачните цилиндри на базата „Скорпион“ също са били клонирани.
— Все още не сме сто процента сигурни — продължаваше Куин. — Патолози от КИСПП и учени от други специалности продължават да работят върху телата, но първото, което забелязахме, бе, че очите им са червени и имат издължени зеници.
Търкот се сети за холографското изображение, посрещнало ги в един от тунелите на Циан Лин. Имаше същите червени очи.
— Значи са аирлианци?
— По-скоро се касае за смесица от аирлиански и човешки генетичен материал — поправи го Куин.
— Някакви следи от клониране? — попита Търкот.
— И двете тела притежават почти еднакъв генотип. Това означава, че или са близнаци, или просто е ползван един и същи първоизточник на генна информация. Учените продължават да измерват точното процентно съотношение, но вече са на мнение, че в по-голямата си част телата са човешки. Което съвсем не значи, че аирлианците не са в състояние да живеят на нашата планета — знаем, че са имали собствена база и, съдейки по рисунките и холографските изображения, са наподобявали хората. С други думи, генетичният им произход не се различава особено от нашия. Учените смятат, че аирлианците са използвали като основа човешка ДНК и само са добавили малко от собствената си генетична информация, за да получат агентите от СТААР.
Яков поклати глава.
— Този, когото ние заловихме, нямаше такива очи. Беше съвършен клонинг, човешки до последната клетка.
Куин вдигна ръце.
— Само ви разказвам какво сме намерили.
— Вие самият виждал ли сте тялото на заловения агент? — обърна се Дънкан към Яков.
— Не — отвърна руснакът. — Аха, разбирам накъде биете.
— Може би клонингите, които сте изследвали в Зона 51, са били приспани както онези аирлианци на Марс — промени темата Търкот.
— Едва ли — възрази Дънкан. — Сигурно е, че са действали по времето на „Меджик-12“. Нали знаете, че двете организации са били основани едновременно. Но агентите на СТААР — Стратегическия алианс за антиизвънземно реагиране, са оперирали и преди това.
— Зандра ми каза, че СТААР съществувал като противодействие на евентуална извънземна атака, но сега вече знаем, че там са работили тъкмо за интересите на аирлианците — отбеляза Търкот.
— Вярно е и все пак… — поколеба се замислено Дънкан. — Все пак, може би наистина са се готвили за отразяване на извънземна атака?
— На Аспасия?
— Ами, да. Зандра не изглеждаше никак щастлива, когато научи, че Аспасия се готви да пристигне тук с флотата си.
— Ако е така, тогава СТААР е силата, с която Артад се е опитвал да противодейства на стража и неговите „фу“-та. Оставил ги е, за да наглеждат огневата линия между позициите.
— Напълно възможно, но все още ни е нужна допълнителна информация — рече Дънкан.
— Разполагаме само с две тела — сви рамене Куин. — Работата по тях продължава.
— Скоро ще имате още — успокои го Търкот. — В „Скорпион“ открихме десетина замразени. Наредих да ви ги пратят в Зоната.
— Може да ни бъдат от полза — съгласи се Куин.
— Друга информация за СТААР? Къде може да са изчезнали останалите агенти? — попита Дънкан.
— КИСПП се свърза с разузнавателните агенции на всички страни и поиска информация за възможни контакти. Засега, естествено, отговорите са лаконични. Нищо, което да заслужава внимание.
— В КИСПП не знаят ли къде може да е сега щабът на СТААР? — упорстваше Търкот.