— Не разбирам — завъртя глава Дънкан. — От една страна, твърдите, че Водачите искали да придвижат напред обществото, дори с помощта на доста драстични средства, от друга са намислили да ни унищожат. Кое от двете?
Яков вдигна безпомощно ръце.
— Казах ви вече — не зная нищо за крайната им цел и затова не мога да обяснявам действията им. Съгласен съм, че за момента в тях не прозира никаква логика.
— Споменахте, че „Мисията“ — и Водачите, стоят зад всичко това — върна се малко назад в разговора Търкот. — Откъде го знаете?
Яков сви рамене.
— Това е само моя теория и нищо повече.
Търкот почувства, че руснакът крие нещо.
— Какво ви кара да мислите, че Черната смърт се е върнала?
— Това селце е било обезлюдено — Яков чукна с пръст по сателитната снимка. — Нещо е убило жителите му. В „Меджик-12“ имаше внедрени Водачи. Също и във вашата биолаборатория в Дълси. И какво стана там? — Той не дочака отговор. — Между другото, в Дълси работеха нацистки учени — онези от операция „Кламер“. Разработваха нови средства за биологическа и химическа война. Точно както преди това бяха създавали газове в лагерите, за да ги изпробват върху концлагеристи.
Никой от американците не възрази. Яков просто съобщаваше факт, принадлежащ към най-мрачните години от студената война.
— Генерал Хемщад — произнесе руснакът. — Името познато ли ви е?
— Работеше в Дълси — потвърди Дънкан.
— Но не е загинал там, когато биолабораторията беше разрушена.
— Откъде знаете? — попита Търкот.
— Разчистването на лабораторията беше преустановено, нали? Изглежда на някой никак не му се иска светът да узнае какво е ставало там — Яков се засмя мрачно. — Но не заради онова, което е било, а защото някои от специалистите в Дълси вече работят другаде. В „Мисията“. Под ръководството на генерал Хемщад.
— Не съм чувал „Меджик-12“ да притежава своя база в Южна Америка — възрази майор Куин.
Яков поклати глава.
— Не разбирате ли? Не става въпрос за Америка или Русия. Тези Водачи не се спират пред границите на държавите. За тях те са по-скоро удобно средство в едно разделено, враждуващо и воюващо човечество. Проблемът е от световна величина. „Мисията“, която вероятно е някъде в Южна Америка. Биолабораторията в Дълси. Секретните лаборатории в Русия за биологическо оръжие. И кой знае още колко подобни места, където се разпореждат хора като Хемщад.
— Кое ви кара да смятате, че „Мисията“ наистина съществува? — не се предаваше Търкот.
— Съществува и е основана преди много векове. Сигурен съм, че Хемщад работи там. Запазили са съществуването й в тайна, като са променяли от време на време местонахождението й. В края на Втората световна война, когато нашата армия превзе Берлин, в ръцете ни попадна целият нацистки архив. Прекарах две години в изучаване на тези документи, които сега се съхраняват в КГБ. До някои от тях така и не получих достъп. На няколко места се споменаваше и „Мисията“. Без никакво съмнение тя е била тясно свързана с научните разработки на германците по време на войната. Какво следва после? Нацистките учени се озовават в Дълси и работата продължава. В наши дни „Земя без граници“ изстрелва свои спътници и никой не може да й попречи. Какъв по-добър начин да се разпространи една зараза, питам ви аз?