— Проблемът е, че така и не успяхме да влезем в най-долната галерия — призна тя и му посочи бележника на Нейбингър. — Професор Нейбингър умееше да разчита старите руни. Той се свърза със стража в Циан Лин и тук, преди да умре, е написал част от онова, което узна от него. Според професора… — гласът на старицата затрепери от вълнение — в най-долната галерия има аирлианци. Пришълци. Там е и техният водач — Артад. Чакат някой да ги събуди.
— Е, и?
— Какво „е, и“? Не разбираш ли? Наистина?
— Шшшт — Ло Фа опря пръст на устните й. — Послушай ме, стара приятелко. Защо толкова даваш зор да слезеш долу? За какво са ти дотрябвали онези същества? Аз не съм невежа. Зная, че други подобни е имало на Марс — той посочи с пръст небето. — Сетне литнаха насам, за да унищожат планетата ни. А сега кръжат в мъртвите си кораби около земята.
Че Лу се усмихна.
— Защото пришълците долу са всъщност тези, които някога са ни спасили. И може би, които ще ни спасят отново. Пък и не само пришълци има долу. Според онова, което е успял да разчете Нейбингър, вътре се крие енергия, равна на тази на слънцето. Грамадна енергия, приятелю. Не искаш ли нашият народ да притежава подобна мощ? Може би с нейна помощ отново ще върнем някогашното величие на Китай! Ще възвърнем славата на Поднебесното царство, каквото е било в дните, когато Артад ни е помагал!
Шестметровата пирамида, в която се помещаваше стражът-компютър под Рано Као, сега бе сърцевина на причудлива структура, от която тялото на Кели Рейнолдс бе само една част. От страните й се пресягаха метални ръце, конструирани от различни части на машини, оставени тук от учените от КИСПП.
Из пещерата кръстосваха микророботи. Цяла колона от тях се бе проточила през тунела към повърхността, прокопан от хората. Изнасяха навън малки каменни късчета и се връщаха натоварени с други неща, които вземаха от повърхността — като армия от мравки, завръщащи се от победна война. Намереното струпваха пред редицата микророботи край стената, които използваха суровия материал, за да строят нови части от по-сложни и по-усъвършенствани роботи, компютри и енергийни клетки.
Самите микророботи също бяха няколко вида. Носачите, дълги приблизително седем сантиметра, притежаваха шест метални крака и две ръце, които можеха да се протягат и захващат, да се извъртат и да вдигат товара върху тялото. Конструкторите, с дължина петнадесет сантиметра, имаха четири ръце и четири крака. Всяка от ръцете бе различна от останалите, в зависимост от функцията, за която бе предназначена.
Друг вид микророботи влизаха и излизаха от малка дупка в една от стените — това бяха копачите, с осем равномерно разположени крака около тяло с дължина двадесет и ширина пет сантиметра. В предната част на всеки от тях имаше по една миниатюрна землекопна машина върху къса поставка. На излизане от дупката всеки от копачите носеше малко късче скала. Стоварваха го пред носачите, които го поемаха и изнасяха на повърхността.
Тунелът вече достигаше сто и двадесет метра дължина, но до целта — плазмения пояс — имаше още около три километра надолу. Стражът се нуждаеше от допълнителна енергия, защото това бе само началото, а генераторите на КИСПП вече бяха изчерпали запасите си. Термоядреният реактор, оставен от Аспасия, също съдържаше минимални количества енергия и се нуждаеше от презареждане.
Някои от компютрите на хората вече бяха асимилирани от по-сложните аирлиански структури. Тук там проблясваха монитори, сменяйки образите с бързина, която човешко око не можеше да проследи — извънземният страж обогатяваше познанията си за човешкия свят с помощта на ИНТЕРЛИНК и Интернет. Дори вече прилагаше на практика част от добитите по този начин знания.
Освен това стражът поддържаше постоянна връзка с Марс, където се намираше другият компютър на пришълците.
Една метална сонда се подаде от основата на златистата пирамида. Изви се бавно нагоре и доближи Кели. Спря на сантиметри от средата на гръбначния й стълб и от предния й край се подаде тъничка игла. Тя проби кожата и проникна във вътрешността на гръбначния мозък. Обгърната в златистото сияние, Кели Рейнолдс потрепна като човек, който сънува кошмар. Иглата бавно се прибра в сондата, която на свой ред се сгъна обратно във вътрешността на стража.
Кели потрепери още няколко пъти, след това тялото й се успокои и отново се сля със стража.