Търкот знаеше, че Дънкан уговаря по сателитното радио да им пратят подкрепления. Той обаче беше намислил нещо друго.
Когато влезе в кабината на Яков, руснакът се беше проснал изнурено на койката. На масичката до него имаше бутилка с безцветна течност.
— Приятелю! — посрещна го Яков. — Да пием за загиналите другари!
Търкот пое чашата, опря я в устните си и отпи. Огнената течност изгори небцето му.
— Откъде взехте това? — попита той, когато си възвърна способността да говори.
— О, аз съм човек с разностранни способности — похвали се Яков. — Дори и във вашата флота забраните не се спазват толкова стриктно.
Търкот седна на едно от столчетата.
— Твърдите, че тази група — „Мисията“, Водачите — се навъртали наоколо от доста време.
— От доста време — кимна бавно Яков.
— И че не само ни наблюдават, но и се намесват в хода на човешката история.
— Така изглежда.
— Казахте също, че нацистите били свързани с „Мисията“.
— Да.
— Познавам един човек, който може да знае нещо повече за „Мисията“. Бил е в Дълси и е работил с Хемщад.
Яков си наля нова чаша. Подаде бутилката и на Търкот, но американецът отказа.
— Зная кой. Доктор фон Сеект е още жив, нали?
— Има ли нещо, което да не знаете?
— Уф… страшно много неща. Тази мисъл ме буди всяка нощ и не ми дава мира.
— Помолих майор Куин да ни организира видеосреща с фон Сеект в болничната стая.
Яков се надигна изморено.
— Добре, да видим какво ще каже закоравелият нацист.
Куин вече ги очакваше в заличката.
— Всичко е готово — докладва той. — Досега проверявахме дали е сигурна връзката.
Търкот и Яков се настаниха пред малкия компютър. Монтираната отгоре миниатюрна камера сочеше право към тях. Екранът блесна и се изпълни с цветове. Старецът лежеше в болничното легло и гледаше към краката си, където вероятно бе поставена втората камера. На възглавницата до него бе прикрепено микрофонче. Търкот забеляза системите, включени в ръцете на немеца и се зачуди как още е жив.
— Доктор фон Сеект — заговори той. — Аз съм капитан Търкот.
— Добър ден, капитане — отвърна почти шепнешком фон Сеект на немски.
— Нужна ми е малко информация.
Фон Сеект промърмори нещо нечленоразделно.
— Доктор фон Сеект! — Търкот повиши глас, опитвайки се да пробуди стареца от унеса му. Нечия ръка доближи микрофончето до устните му.
— Смърт — прошепна фон Сеект. — Разрушителят на света…
Търкот бе чувал и при други обстоятелства немецът да произнася тези думи. Още първия път, когато се бяха срещнали на борда на самолета от Зона 51. Беше цитат от изказването на Опенхаймер по повод взривяването на първата изпитателна атомна бомба в пустинята на Ню Мексико. Фон Сеект бе присъствал лично на тези изпитания, след като бе помогнал в създаването на това страшно оръжие, за прототип на което била използвана откритата в една от подземните галерии на Голямата египетска пирамида атомна бомба.
Нацистките учени бяха разгадали достатъчно от старите руни, за да разчетат надписа върху подводната каменна стена близо до архипелага Бимини — където някога се е намирал легендарният континент Атлантида, превърнат от аирлианците в тяхна главна база. По-късно фон Сеект, още млад учен и убеден нацист, попаднал в специална научна група и бил изпратен в Египет, начело на въоръжен отряд, в самия разгар на Втората световна война, по времето, когато „Лисицата“ Ромел вече наближавал с войските си Кайро.
След като прокопали отвор в една от стените на вътрешния тунел, немците открили черно ковчеже, което не могли да отворят. Взели го с тях, но на обратния път попаднали в засада на британски командоси и фон Сеект бил заловен заедно със скъпоценния си товар. След нови перипетии най-сетне немският учен и радиоактивното ковчеже се озовали в Америка и били придадени към Манхатънския проект, тъй като след като отворили ковчежето, американците открили, че вътре има ядрено взривно устройство, върху каквото от известно време работили безуспешно.
— Докторе, трябва да разбера едно нещо — настояваше Търкот.
Старецът премигна с очи към екрана.
— Но аз се заклех. Дадох дума…
— Защо се закле? — произнесе рязко на немски Търкот.
— От вътрешно убеждение, заради вярата ми във Велика Германия, фюрера, каузата и СС! — отвърна машинално, но с поукрепнал глас фон Сеект.
Търкот почувства, че Яков се надига, стреснат от чутото. Докато за американците Втората световна война бе само етап от световната история, той знаеше, че в Русия, където жертвите са надхвърляли 20 милиона, а страната е била почти напълно опустошена, тя продължава да е жив и болезнен спомен.