11.
Зона 51 отново кипеше от научна активност — този път под егидата на КИСПП. Изборът бе на самия Комитет, заради наличието на кораба-майка и скакалците, и на майор Куин, настоящия началник на Зоната, не оставаше друго, освен да се примири с новата си роля.
Зона 51 бе гражданското название върху военните карти на тренировъчния полигон на авиобазата Нелис. Всяка база разполагаше с подобен полигон, който обикновено носеше секретно название от няколко цифри и букви. Но Зона 51 бе еволюирала в нещо много повече от обикновен полигон. От десетилетия тук, в сърцевината на Планината на конярите, бе разположена една от най-строго охраняваните военни инсталации. В съседство с планината се простираше и най-дългата стартова писта не само на територията на САЩ, но вероятно и в целия свят. От тук излитаха скакалците, както и прототипите на бъдещите изтребители от серията „Стелт“ и „Аврора“.
Само няколко сгради бяха разположени на повърхността. Основната част от помещенията и хангарите на Зона 51 се намираше в един от склоновете на планината, където се пазеха корабът-майка и скакалците.
„Меджик-12“ бе секретното название на групата, натоварена първоначално със задачата да управлява Зона 51 и да се грижи тайните й да не стават достояние на обществеността и чуждите шпионски централи. С течение на времето тази организация се бе превърнала в един отделен свят, затворен за разпореждания отвън и завладян от увереността, че стои над всички закони. Всичко това бе приключило с катастрофа само преди няколко седмици.
Куин знаеше, че по онова време членовете на „Меджик-12“ са се намирали под телепатичния контрол на стража-компютър, открит при разкопките в Джамилтепек и докаран в друга строго секретна изследователска база в Дълси, Ню Мексико.
Когато най-сетне тайната на „Меджик-12“ бе разкрита, Зона 51 се превърна в сензацията на века. Огромни тълпи журналисти нахлуха в хангарите и не след дълго снимките на гигантския кораб-майка обиколиха света. Това, което доскоро бе строго охранявана тайна, сега пълнеше заглавните страници на вестниците.
Последваха нови разкрития, този път за извънземния произход на телата, принадлежащи на агентите от СТААР. От КИСПП сметнаха, че тази информация е твърде шокираща, за да бъде поднасяна на обществеността и Куин отново бе натоварен с нелеката задача да запази всичко в тайна. Само че този път без да се предизвиква излишен шум, защото журналистите продължаваха да си пъхат носовете навсякъде и единственото място, където все още не им се разрешаваше да влизат, бе Кубът и аутопсионната зала.
Подземната стая, в която се помещаваше Кубът, имаше размери двадесет и четири на тридесет метра и до нея се стигаше през големия хангар, изкопан в склона на Планината на конярите. От тук надолу водеше един-единствен товарен асансьор, което позволяваше да се ограничи потокът от любопитни.
Куин седеше в дъното на стаята, откъдето можеше да следи развитието на всички операции. Точно пред него имаше три реда монитори, пред които седяха служители във военни униформи. На голямата стена бе монтиран екран с размери шест на три метра, върху който можеше да бъде изведена всяка информация, предавана до компютрите в залата.
Точно зад Куин една врата водеше към коридор, от който се влизаше в заседателната зала, личния кабинет на майора, няколко спални помещения и неголяма галерия. Из стаята се носеше тихото бръмчене на машините, придружено от свистенето на въздуха, нагнетяван от грамадни, монтирани в горната част на хангара, вентилатори.
В центъра за управление влезе мъж с дълга черна коса, сплетена отзад на плитка, прекоси пътеката, следван от любопитните погледи на военните и се настани във фотьойла до Куин. Носеше очила без рамки и имаше тънички, черни мустачки.
— Какво ново, Майк?
Майк вдигна ръка и засука левия си мустак.
— Всички твърди дискове, донесени от базата „Скорпион“, са били изтрити.
— По дяволите! — Куин се облегна назад.
Майк поклати глава.
— Но чакай! Това не значи, че там не е останало нищо.
— Не те разбирам — рече Куин.
— Искам да кажа, че когато изтриеш един компютърен твърд диск, това не означава, че си заличил цялата информация. Винаги остава по нещичко. Като сянка от предмет, който вече е отместен.
Куин се наклони напред обнадежден.
— И какво откри?