— О, стига — махна с ръка Дънкан. — Как можеш са сравняваш…
— Нали сама поиска да знаеш за какво мисля — прекъсна я той. — Ето че ти казах.
Дънкан не отговори. Отново настъпи мълчание.
— Хубаво — подхвана отново Търкот. — Сега сме на американски кораб. Момчетата тук носят униформи. Участвали са във Войната в залива, хвърляли са бомби над Ирак. Всеки от тях е убивал. Но противникът им е вярвал в онова, което върши, също колкото и нашите пилоти и моряци са били убедени в правотата си. И така е било винаги. Нали знаеш — Бог е и на двете страни. Как тогава едната накрая печели? Ей такива неща си мисля. Опитваме се да си обясним действията на аирлианците с нашия мироглед, но те не са хора. Много по-различни са от нас, отколкото ние от иракчаните. А виж, Яков казва, че войната била между нас — между хората. Не с пришълците.
— Но нали пришълците са ни манипулирали? Оказа се, че СТААР не е земна организация, а мозъците на тези Водачи са промити като на хората от „Меджик-12“.
— Значи са марионетки, така ли? А ние какво сме? Не можем да си осигурим помощ дори от КИСПП и нашето правителство. Не вярваме на никого, нали така ни съветва Яков? И в специалните части ни учеха да не приказваме много, но това минава всякакви граници. Време е да се огледаме. Струва ми се, че зад всичко това се крие нещо повече. Нещо съвсем различно.
— Защо?
— Какво? — подскочи изненадано Търкот.
— Зададох същия въпрос, с който и ти започна тази реч. Защо трябва да има нещо повече? Защо трябва да е различно?
Търкот премигна учудено.
— Не си ли съгласна, че трябва да съществува крайна цел?
Дънкан разпери ръце.
— Тъй да бъде. Но не знаем каква е и не ни остава нищо друго, освен да реагираме според обстановката.
— Да реагираме според обстановката — усмихна се мрачно Търкот. — Това ми хареса.
Известно време двамата гледаха към океана.
— Има още нещо — обади се Дънкан.
— Да?
— Яков.
— Какво за него?
— Ти вярваш ли му?
— Нали той ни каза да не вярваме никому.
— Съгласна съм с него.
— Защо?
— Разговарях насаме с Лари Кинсейд и майор Куин, докато вие с Яков разпитвахте фон Сеект. Кинсейд е проверил орбитата на спътника на „Земя без граници“ точно преди да падне. Получил е данните от Космическия център.
Търкот чакаше търпеливо.
— Вярно, че не се е приближавал до кораба-майка и „нокътя“, но в един момент от полета орбитата му внезапно се е променила. Станало е над едно място в централна Азия, на име Сари Шаган. Сигурно не знаеш, но там е разположен главният руски изследователски център за противоспътникова отбрана. И друг път сме получавали сведения за непрограмирана корекция в орбитата на спътници на НАТО, прелитащи над тази зона. Някои специалисти предполагат, че е бил използван нискоенергиен лазер. Според други, става въпрос за електронно заглушаване.
— Искаш да кажеш, че спътникът е бил свален от руснаците?
Дънкан кимна.
— Кинсейд е убеден в това. Куин е направил опит да проникне в общоинформационната система на Коро и доколкото разбрал, по програма спътникът е трябвало да остане най-малко още двадесет и четири часа на орбита, а след това да навлезе в ниските слоеве на атмосферата и да падне в южната част на Атлантическия океан — точно както и предишните два. Този тип сателити разполагат със собствени маневрени двигатели и Кинсейд е установил, че са били задействани малко след намесата на руснаците — вероятно по заповед от „Мисията“.
Търкот обмисляше новата информация.
— Значи руснаците променят орбитата на спътника, онези от „Мисията“ му нареждат да се приземи преждевременно и далеч от предполагаемото място. Нищо чудно унищожаването на Четвърти отдел да е пряко следствие от този акт. Ако, разбира се, Яков казва истината и базата наистина е била унищожена. Може би руснакът знае повече, отколкото дава да се разбере.
— И аз така виждам нещата. Сбъркал е някъде, а сега се опитва да ни използва, за да си поправи грешката. И без това неговите хора вече ги няма.
— Все пак, по-важното е, че е бил провален планът на „Земя без граници“. Какъвто и да е бил.
— Може и да си прав. Представи си обаче, че не е трябвало спътникът да попада на сушата. Заради нещо вътре в него. Но пада в Южна Америка и всичко отива по дяволите.
— Дано не си права! Защото това означава, че ситуацията е извън контрол. Дори за „Мисията“.