Върнаха се в блатистата страна и претършуваха всички острови в продължение на две седмици. Най-сетне откриха един остров, заселен с маймуни, за който Кениън подозираше, че е бил първичното огнище на заразата. Неколцина местни жители му разказаха, че от време на време ловци от селото ходели на острова да ловят маймуни, които сетне посредници продавали на различни научноизследователски лаборатории за техните експерименти. Според Кениън това е бил пътят, по който болестта бе напуснала блатата. След като се екипира по подходящия начин и взе всички необходими предпазни мерки, групата на Кениън се прехвърли на острова. Но не откриха нищо и в края на краищата си тръгнаха с празни ръце.
Експедицията бе обявена за провал, но Кениън бе доволен от опита за работа в тежки полеви условия и очевидно той сега щеше да му е от полза. Голяма част от снаряжението, натоварено на втория хеликоптер, датираше от времето на тази „провалена“ експедиция и бе пригодено за примитивната обстановка на джунглата. Само че този път не заминаваха за Африка, а за безлюдните пространства край Амазонка. Нищо чудно да се срещнат със заплаха, далеч по-страшна от споменатия „Ебола 3“. Норуард знаеше, че въпреки усилията на многобройни институти от целия свят, все още не беше изработена ефективна ваксина срещу „Ебола“, „Ебола 3“ и „Марбург“. Единственото, което бяха постигнали във ВИМИЗЗ, бе създаването на достатъчно сигурни лабораторни тестове, с чиято помощ бързо можеше да се определи дали човек е засегнат от някой от тези вируси.
Южна Америка бе нещо ново и различно. И тази летяща чиния — Норуард се питаше защо ли ще участва. За да спестят време? Полковник Кармен бе намекнала недвусмислено, че засега заповедите пристигат не по официалните канали. Още една загадка.
— Идват да ни вземат — обяви Кениън.
Скакалецът се приземи точно пред централната сграда на Военния институт. Бяха струпали наблизо цяла купчина с екипировка. Норуард проследи с почуда извънземния съд, който застина във въздуха и сетне плавно се спусна право надолу.
От горния люк се показа офицер в униформа на американските ВВС.
— Майор Норуард?
Норуард кимна.
Офицерът огледа багажа.
— За няколко минути ще го натоварим. Веднага след това се понасяме. В началото „самолетчето“ ни може да ви се стори странно, но не му обръщайте внимание. Затова пък ще ви откараме за нула време.
— Колко дълго ще летим всъщност?
— По пътя ще се отбием до „Стенис“, за да вземем още няколко души.
Кениън поклати глава.
— Нямаме време за никакви отбивки.
— Закъде сте се разбързали?
— На всеки час — произнесе с равен глас Кениън — вирусът, който ни интересува, се размножава с по няколко милиона единици. Затова бързаме.
12.
На борда на „Спрингфилд“ сред екипажа цареше напрегнато очакване. Трите „изтребители фу“ кръжаха наблизо в бойна готовност. Капитан Форстър бе готов да чака, докато се изчерпят запасите от кислород — които щяха да стигнат за два месеца — преди да предприеме каквито и да било рисковани постъпки. Беше запознат със съдбата на „Пасадена“ и нямаше никакво намерения да я споделя преждевременно.
По-лошото бе, че освен него, решението можеше да бъде взето и от политиците, а за капитан Форстър те не бяха извор на мъдрост. Ако оставеха на адмирал Полдън, той сигурно щеше да засипе Великденския остров с ядрени удари, докато го потопи.
На Великденския остров тялото на Кели Рейнолдс бе преустановило почти всички свои функции, оставяйки се на волята на стража. Умът й обаче оставаше буден. Все още виждаше различни картини, сцени от миналото.
Най-голямата от всички статуи, висока над двадесет метра и тежаща поне двеста тона, лежеше сред още четиристотин други недовършени статуи на склона на Рано Рараку. Ала вече нямаше кой да я вдигне, за да предупреждава.
Последният Човек-птица бе нарушил закона. От морето бяха пристигнали непознати. Идеха от там, откъдето изгряваше слънцето, без да се боят от подредените на брега моаи. Слязоха, разговаряха с Човека-птица, сетне си тръгнаха. А той изчезна в една от цепнатините на Рано Као. Нямаше го цели пет дни, а когато се появи отново, сред хората настъпи разцепление — едни, които още помнеха защо са тук, се опълчиха срещу другите — съзаклятници, готови да последват човека-птица.