Последните се заеха да събарят статуите, а първите се нахвърлиха върху тях. Започна истинско клане и тогава дойде Черната смърт и покоси всички — от двете страни. И така стана, че островът бе обезлюден, а вятърът заличи надписите от камъните и разпиля по склоновете на планината плочиците ронго-ронго.
Водачът Паркър включи компютъра и провери електронната си поща. Имаше само едно писмо и той знаеше от кого е, тъй като адресът му бе известен на една инстанция.
Той премести мишката, за да отвори писмото на екрана и в този миг забеляза, че ръката му трепери. Опита се да овладее треперенето, но нервите му изневериха. В края на краищата, след значителни усилия все пак успя да отвори посланието и го прочете.
Уведомяваха го за промяна в разписанието. Нямаше обяснения за скъсяването на срока, нито пък бяха необходими. Заповедта бе категорична и неотменна. Паркър изпрати потвърждение.
Дънкан, Търкот и Яков се качваха по металната стълба към площадката за излитане, когато ги спря един моряк.
— Доктор Дънкан?
— Какво има?
Морякът й подаде компютърна дискета.
— Току-що го получихме чрез ИНТЕРЛИНК от Зона 51.
— Скакалецът скоро ли пристига? — попита Търкот.
— Да, сър. След пет минути.
— Ескортирайте пътниците до заседателната зала — нареди Дънкан.
Тя взе дискетата и тримата се върнаха обратно.
— Сега пък какво? — попита Търкот.
— Не зная — рече Дънкан, докато включваше лаптопа. Пъхна дискетата във флопито и погледна екрана. — Това е АВИ.
— Какво?
— Видеопрограма. От майор Куин. Получил я е от Харисън.
— Вашият загадъчен познат — произнесе басово Яков.
Отвън отекнаха стъпки, които спряха пред тяхната врата. В стаята влязоха двама души с униформи и знаци на ВИМИЗЗ. Последва припряно запознанство.
— Да чуем какво е станало — попита, без да се бави, Кениън.
— Нищо повече от онова, за което съобщих на полковник Кармен — обясни Дънкан и посочи Яков. — Нашият руски приятел смята, че става въпрос за нова версия на познатата от историята Черна смърт.
Норуард сбърчи вежди.
— Вярно, че чумата не е победена напълно — миналата година имаше кратък епидемичен взрив в Индия — но тя вече не е нелечимо заболяване. Можем да се справяме с нея. Освен това не е в състояние да убива толкова бързо, колкото изглежда от снимките, които получихме.
— Тогава сигурно е нещо, наподобяващо по действие Черната смърт — не се предаваше Яков.
— Нека погледнем видеопрограмата — вдигна ръка Дънкан. — Възможно е да получим допълнителни сведения. Вероятно е от Южна Америка.
Всички се извърнаха към екрана на компютъра и Лиза пусна програмата. Непознат мъж се подпираше на перилата на малък катер. Кожата му бе обсипана с черни мехури.
Мъжът се олюля, строполи се на колене и повърна черна кръв, а тялото му бе разтърсено от мъчителни конвулсии. На екрана се появи втора фигура, която държеше нещо в ръце. Болният мъж издаде странен, сподавен стон. Отново повърна кръв. Вторият го претърколи по гръб, избърса устата му с пръсти и пъхна вътре гумена тръбичка. Нещастникът повърна за трети път, сега вече цял фонтан, който премина през и покрай тръбата и обля лицето и гърдите на човека, който се опитваше да му помогне.
— Това е въздухопровод — обясни Кениън. — За да може да диша. Иначе ще се задуши от кръвта и повърнатото.
— Не носи нито маска, нито ръкавици — произнесе ужасено Норуард.
— Вижте ръцете му — посочи Кениън. — Същите черни мехурчета. В по-ранен стадий, но и той е заразен.
Мъжът натика гумената тръба в гърлото на падналия, извърна лице към обектива и произнесе безизразно:
— Казвам се Харисън.
Макар променен от миниатюрните говорители на лаптопа, Дънкан бе сигурна, че принадлежеше на непознатия, който й се бе обаждал.
— Това е Руиз — моят водач. Преди два дни се натъкнахме на едно запустяло селище, където всички бяха умрели от същото заболяване — Харисън посочи падналия човек. — Сега вече диша нормално, но е изгубил много кръв и е в шок. В действителност е обречен и аз не мога да му помогна с нищо.
От корема на Руиз долетя страшен, раздиращ звук, който се чуваше съвсем ясно в стаята.
— Какво беше това? — попита Търкот.
— Червата му — обясни Кениън.
Руиз разкриви мъченически уста и отвътре бликна нова порция кръв, примесена с разкъсани тъкани.
— Ето какво сме чули — продължи Кениън. — Вътрешностите му се разпадат.
Руиз отвори очи и се облещи в камерата. Търкот имаше чувството, че се опитва да проговори, но тръбичката му пречеше. От устата му продължаваше да шурти черна кръв. После главата му увисна назад и очите му се изцъклиха.