Цялото му тяло бе покрито със ситни кръвоизливи — кръв струеше от всички отвори. Харисън отново се показа пред обектива. Не изглеждаше особено впечатлен от мъчителната смърт на човека до него.
— Сега вече искате да ви покажа и останалото, нали?
Той се пресегна и извади от една чанта малък скалпел.
— Какво е намислил? — попита Яков.
— Добре, само така — мърмореше Кениън.
Харисън постави върха на скалпела под гръдната кост на Руиз.
— Кой е този човек? — попита Норуард.
— Не знаем — отвърна кратко Дънкан.
— Изглежда обаче е наясно с това, което върши — произнесе Норуард, докато всички наблюдаваха как острието на скалпела се плъзга надолу през податливата плът. Коремът на Руиз се оказа пълен с кръв и парченца от вътрешности. Харисън бръкна вътре и зарови пръсти сред разкашканите органи.
— Божичко! — Дънкан постави ръка на устата си. — Никога не съм виждала подобно нещо!
— Бъбреците са се разпаднали — обясняваше Харисън. Той изтегли нещо с цвят на урина. — Това е останало от черния дроб. Не зная какво точно е убило този човек, но искрено се надявам тези, които ме гледат, да са наясно.
Харисън се изправи, вдигна едно вълнено пончо и покри трупа. След това приближи ръцете си към камерата. Ясно се виждаха многобройните черни мехурчета.
— Моля ви, побързайте…
Екранът угасна.
Норуард огледа присъстващите и спря поглед на Кениън.
— „Ебола“?
Норуард знаеше, че съществуват три варианта на смъртоносния вирус: „Ебола Судан“, „Ебола Заир“ и „Ебола 3“. При „Заир“ смъртността наближаваше 90 процента, „Судан“ бе близко зад него.
— Не — отсече с уверен глас Кениън.
— Това е Южна Америка — разсъждаваше на глас Норуард. — Какво ще кажеш за „Боливийска треска“?
— Също не.
— Тогава „Венецуелски конски енцефалит“ прехвърлен на хора?
— Не. — Кениън чукна с пръст екрана на компютъра. — Къде е заснето това?
— Западна Бразилия, близо до границата с Боливия — отговори Дънкан. — Градът се казва Вилхена.
— Поставен ли е под карантина? — намеси се Норуард.
Кениън се засмя.
— Стига, човече, гледай реално на нещата. Ние сигурно сме първите зрители. Местните нямат никаква представа какво ги е сполетяло. Но трябва да призная, че човекът, който направи аутопсията, беше професионалист. Този Харисън несъмнено знае в какво се е забъркал. И е единственият, освен нас.
— Друг път виждал ли си нещо подобно? — попита го Норуард. Останалите очакваха напрегнато отговора.
Кениън вдигна рамене.
— Не съм видял кой знае колко, освен „адските пламъци“.
„Адските пламъци“ на жаргона на Института означаваше финалния стадий на пациент — носител на смъртоносно заразно заболяване.
— Възможно ли е да е „Ебола 3“?
— Съмнявам се — отвърна Кениън. — Но единственият начин да разберем е като отидем на място.
— Като отидем на място? — повтори като ехо Търкот. — И как, по дяволите, ще се предпазим да не пипнем същата болест?
— Взели сме защитни костюми — обясни Кениън. — Но да не губим повече време…
— Как се работи с това? — Че Лу посочи странния уред. Не искаше да разпитва Ло Фа за кървавите петна върху пулта.
— Не зная — поклати глава Ло Фа. — Виж, има написани инструкции. Май са на руски.
— На руски ли?
— Ами… носеха го руснаците, дето проникнаха в Циан Лин. Сетне китайците са им видели сметката и са го взели. Аз пък го взех от тях.
Ло Фа повика един от хората си, младеж с интелигентна физиономия.
— Можеш ли да четеш на руски? — попита го той.
Младежът кимна.
— А да боравиш с предавател?
Младежът плъзна пръст по металната табличка с инструкциите и помръдна с устни.
— Ще се справя — обяви накрая той. Извади малка сателитна чиния от брезентовата торба и я монтира върху триножник така, че да сочи нагоре. Включи я с кабел към предавателя, свали телефонната слушалка, прикачена към една от стените на прибора и я подаде на Че Лу.
— Можете да изберете номера.
— И само това? — попита учудено професорката.
— Ами така пише тук — рече младежът.
Че Лу се зае да избира внимателно номера, който й бе дал Търкот.
Лиза Дънкан глътна две таблетки „Ибупрофен“, в напразен опит да овладее пулсиращата болка в главата си. Пътищата им с Търкот отново се разделяха. Докато той, Яков и военните лекари отлитаха за Южна Америка, на нея й предстоеше да се завърне в слънчева Калифорния.
Едва преглътнала хапчетата и сателитният телефон зазвъня. Тя го извади от джоба.