Пилотът на скакалеца също си бе поставил качулка и кислородна маска. Той дръпна една ръчка и прикаченият отвън багаж се стовари на земята. Самият скакалец все още не бе докоснал площадката и се полюшваше на половин метър над нея.
Търкот се изкатери по стълбичката към горния люк и не без усилие се промуши през него. След това се плъзна по извитата външна стена, спря за миг на ръба и скочи на земята. Кениън и Норуард го последваха, накрая, след като затвори люка, към тях се присъедини Яков. Скакалецът незабавно се изви във въздуха, вдигна се на стотина метра и остана там.
— Норуард — разнесе се гласът на Кениън. — Двамата с Яков ще построите изолатора. — А аз ще потърся екземпляр.
Търкот се бе заслушал в равномерното бръмчене на резервоара в раницата. Никога досега не бе носил подобен костюм и можеше само да се надява, че функционира нормално. За миг пред погледа му се мярна зловещата гледка на почернелия труп от филма.
Кениън вече доближаваше първите къщи на града и той забърза след него. Зад тях Норуард и Яков отваряха един от големите контейнери.
Една прашна пътека минаваше през близката горичка. Търкот вече се беше запотил в костюма и усещаше как по гърба му се стича тъничка струйка.
Минаха покрай схлупена барака и Кениън надникна през вратата.
— Нищо — обяви той.
Продължиха по пътеката. От лявата страна се появи постройка от тухли. Градът постепенно изплува пред погледите им, следвайки извивката на реката. Не беше голям, дълъг приблизително три километра и широк около един, построен върху територия, извоювана от джунглата. Търкот предполагаше, че обитателите му не надхвърлят пет хиляди души.
Кениън доближи входа на една сграда, на който бе окачен чаршаф и го дръпна встрани.
— Открих трупове — докладва той.
Търкот го последва вътре. Телата бяха шест на брой. Всичките бяха покрити със засъхнала кръв. Търкот погледна към Кениън, но не можа да различи чертите му зад запотената маска.
— Никога не съм виждал подобни симптоми — заяви Кениън, докато коленичеше до един от труповете. Беше на жена. — Прилича на „Ебола“, но обривите са различни. — Ученият плъзна скритата си в ръкавица ръка по кожата. — Ето тези мехури, с черното по края, виждаш ли? Като при чума… Но друго ме притеснява повече. Бързината на действие. При „Ебола“, пълната картина се изявява след две седмици. Тук са минали само два-три дни. — Той бръкна в чантичката на пояса си и извади пластмасова епруветка. Отвори я, събра с острия й ръб малко от люспите по кожата и я прибра, след като грижливо постави тапата. В друга епруветка взе образци от кръвта.
Процесът бе повторен още няколко пъти за всяко от телата.
— Е, скоро ще узнаем какво имаме тук — промърмори Кениън, докато се насочваха към изхода.
Върнаха се при Яков и Норуард, които вече бяха приключили със строежа на изолатора — надуваема, херметична палатка, предназначена за работа в заразени райони. Палатката имаше двойни кевларови стени, а в кухината между тях от генератор се нагнетяваше пречистен и филтриран въздух. Помещението вътре бе относително просторно за двама души и лабораторната техника.
Въздухът, който влизаше и излизаше, също преминаваше през специални филтри. Стерилността не беше като в Четвърто ниво, но все пак бе най-доброто, с което можеха да разполагат при подобни условия.
Един по един, Норуард и Яков преодоляха въздушния шлюз, където в тясното пространство си свалиха костюмите, поставиха ги в пластмасови чували и ги запечатаха.
Норуард тъкмо изваждаше и нагласяваше приборите, когато Търкот и Кениън се появиха на вратата. Двамата също се дезинфекцираха и почистиха, преди да се шмугнат през шлюза. Кениън носеше епруветките, подредени по реда на вземането на образците.
За да работят със заразени образци, им бяха необходими или предпазни костюми, или манипулаторна кутия, с вградени в стената ръкавици. Разполагаха с втората, Норуард вече я бе поставил на масата в средата на помещението. Кутията беше прозрачна, метър и двадесет на деветдесет сантиметра, с височина също деветдесет сантиметра. Имаше свой собствен миниатюрен въздушен шлюз, през който пъхнаха вътре епруветките, като ги подредиха в нишите покрай вътрешната стена. Върху капака на кутията бе монтиран и микроскоп, за обстойно изследване на образците.
— Сега какво? — попита Търкот, докато изтриваше потта от лицето си с кърпа. Яков седеше на пода на изолатора и се наливаше с вода.
Кениън се бе надвесил над кутията.
— Първо трябва да открием „тухла“ — обясняваше той. — Блок от вирусни частици, милиарди на брой, събрани вкупом, в очакване да се прехвърлят в следващия гостоприемник.