Тъкмо в този момент над повърхността се показа голям сив контейнер, наподобяващ ковчег. Капакът му беше отворен. Кой знае защо й напомняше за контейнера, от който бяха извадили Джони Симънс в тайната биолаборатория в Дълси.
— По такъв начин вземаме мерки за тактическите скафандри — обясни Осболд. — Когато влезете вътре, стените се издуват, докато се притиснат плътно към тялото. Нещо подобно на направа на отливка при зъболекаря, само дето тук го правим с цялото тяло.
— Мога ли да попитам защо в програмата са включени военни?
Осболд се усмихна, разкривайки белите си зъби.
— Госпожице, аз само изпълнявам заповеди. Космическото командване събра специална група за подготовка за сражения в космоса още преди няколко години.
— Наистина ли очаквате подобна възможност?
— Не, госпожице. В момента се готвим за спасителна операция. Но… — Осболд сви рамене. — Човек никога не знае.
Към тях се приближи и Копина.
— Тактическите скафандри всъщност представляват екзоскелет — заобяснява тя. — Стената им е с дебелина десет сантиметра и това включва защитната обвивка, енергозахранващата система, климатизираща инсталация и външна „рецепторна“ мрежа от датчици. Освен това, естествено, и компютърна система, но до нея ще стигнем след малко.
Копина се доближи до закачалката със скафандрите.
— Разработването на тези костюми е отнело петнадесет години. С чиста съвест мога да заявя, че сме вложили толкова усилия и труд, колкото в създаването на един бомбардировач „Стелт“. На езика на цифрите това се равнява на четири милиарда долара за изследвания и експерименти.
— Изненадана съм, че не съм чувала досега за вашата програма.
— Защото е строго засекретена — намеси се Осболд, сякаш това обясняваше всичко.
В заседателната зала на Куба цареше мрак и една-единствена светлинка в ъгъла издаваше признаци на живот. Лари Кинсейд се бе изтегнал с крака върху масата и запалена цигара в уста, втренчил поглед в компютърния екран.
— Тук пушенето е забранено — произнесе натъртено майор Куин. Седеше от другата страна на Кинсейд, стиснал под мишница няколко папки.
Кинсейд пусна демонстративно облаче.
— Какво ново при теб?
— Пристигнаха телата от база „Скорпион“ в Антарктида. Оказа се, че се различават от тези на агентите на СТААР.
— И по какво?
— Не открихме и следа от аирлиански гени. Човешки клонинги.
— Аха… значи са се клонирали помежду си, така ли?
— Така изглежда.
— А какво представляват тези агенти на СТААР?
— Разполагаме само с данните от аутопсията. Ясно е, че не са хора, но не са и извънземни. Комбинирана ДНК… около шестдесет и пет процента човешка. Разликите са в очите, кожната пигментация и косата. Но това са очевидните различия. Сред скритите е мозъкът.
— Там какво е различното?
— Фронталният лоб е леко уголемен, открихме и повече връзки между двете полукълба.
— Това прави ли ги по-умни?
— Може би. Може би не. — Куин се усмихна. — По дяволите, ние сме тези, които ги аутопсираме. А не обратното.
— Е, затова пък Търкот и докторите аутопсират хора долу в Южна Америка.
— Сетих се още нещо.
— Да?
— Недоразвити полови органи. Според учените са се размножавали по механичен път. Вероятно с помощта на биоконтейнери за клониране.
— Тоест, не могат да правят секс?
— Изглежда не са го смятали за нещо от първостепенна важност — Куин посочи цигарите. — Мога ли да си взема?
Кинсейд кимна.
— Дявол да го вземе. Тази история става все по-сложна и объркана.
— Нещо ново от Южна Америка?
— Предадоха цялата налична информация във ВИМИЗЗ. Надявам се скоро да открият причинителя. Според сателитното наблюдение заразата продължава да се разпространява. Засегнати са още две села. Леталните случаи наближават две хиляди. Нещо за Джамилтепек?
— Прегледах докладите от експедицията. Там се посочва, че стражът е бил открит в пирамидата. Но нали знаеш, колкото и добре да е навито кълбото, все остава някой конец.
— И какъв конец остана в случая?
— Намерих секретните архиви на полетите до Езерото на конярите.
— И?
— На датите, когато хора от „Меджик-12“ са летели за Джамилтепек, според ВВС самолетите е трябвало да стигнат до Ла Пас.
— Боливия?
— Аха, доста далеч от Мексико.
— Наистина.
— И много близо до развалините на Тиахуанако.
— Значи стражът може да е лежал там?
— Напълно възможно.
Кинсейд помисли върху това.
— А за „Мисията“?
Куин разтвори папка с грамаден надпис „строго секретно“ отгоре.
— Виж какво открих. В ЦРУ са пристигнали сведения за някакво място в Южна Америка, с названието „Мисията“. Доста отдавна, защото докато преследвали Че Гевара, някои смятали, че се крие там.