Съдът над Галилей не протекъл така гладко, както очаквали, и в края на краищата Инквизицията била принудена да го постави под домашен арест. Последното обаче едва ли говори за отслабване силата на „Мисията“, а по-скоро за нарастващото влияние на ТОУУ.
— Какво е ТОУУ?
— Нямам понятие — вдигна рамене Куин. — Пуснах хората ми да търсят навсякъде.
Кинсейд остави разпечатката и завъртя смаяно глава.
— Божичко, щом са могли да пипнат за гушата Галилей… — той не довърши изречението.
— Изпращам го на доктор Дънкан — обяви Куин. — Тя да решава какво да прави с това. — Той погледна червените цифри на стенния часовник. — По-малко от четири часа до старта на совалките в Кейп и Ванденберг.
Куин си взе още една цигара.
— Май ще трябва да си купиш нова кутия — промърмори той.
— Живях толкова дълъг живот само защото отдавна съм се научил да казвам „не“ на глупавите предложения — произнесе Ло Фа.
— И аз съм живяла дълго — възрази Че Лу. — Но животът не е само дишане и ядене.
— О, не започвай отново. Не си първата, която се опитва да ми внушава какво да правя.
— Естествено — засмя се професорката. — Главата ти е като скала. Кой би си правил подобен труд?
Ло Фа огледа с мрачен поглед партизанския лагер. Жените се бяха скупчили в единия край и разговаряха шепнешком, докато около тях играеха децата. Мъжете — малкото, които не бяха на пост — почиваха. Той отново втренчи поглед в Че Лу.
— Аз ще дойда с теб. Но само аз. Ще наредя на останалите да потеглят на запад, за да се измъкнат от лапите на военните.
— И как ще проникнем в гробницата?
— Това е моя грижа. От теб искам да ни измъкнеш, след като откриеш каквото ти трябва.
— Това определено е филовирус — заяви Кениън, след като най-сетне изолираха причинителя.
— Какво е филовирус? — попита Търкот.
— Нишковиден вирус. Повечето вируси са кръгли. А тези приличат на пръчици или на конци. „Ебола“ и „Марбург“ също са филовируси.
— Значи е братовчед на „Ебола“? — попита Яков.
— Още не знаем — отвърна Кениън. — Все пак говорим за новопоявил се вирус.
— И откъде се е появил?
— И това не знаем.
— А какво всъщност знаете? — озъби се Яков.
— Чакайте, не се карайте — намеси се Търкот. — Друго ме интересува — дали не е изкуствено синтезиран?
— Да е синтезиран? — сбърчи вежди Кениън. — Защо някой ще синтезира вируси? До известна степен вирусите са начин природата да се защити от опитите на човека да се пъха там, където не му е работа.
— Какво искате да кажете? — учуди се Търкот.
— Например Дъждовната гора. Ние я изсичаме и какво получаваме в замяна — ужасяващи зарази, които плъзват навсякъде — като „Ебола“ и „Марбург“. Те произхождат от дъждовната гора в Африка. Само въпрос на време е какво ще избълва Амазонка. Хората нарушават екологичния баланс и природата намира начин да си отмъщава.
— Да не искате да кажете, че този вирус е съществувал открай време в дъждовната гора, но е плъзнал по широкия свят едва след като сме дошли и сме го разбутали? — попита Търкот, а Яков клатеше недоверчиво глава.
— Този вирус е новопоявил се — повтори натъртено Кениън. — Има три начина един вирус да излезе на сцената — първият е като смени средата, която обитава и спрямо която е безвреден, с друга, в която ще нанася по-големи поражения, вторият е като от познат вирус се получи нова, неизвестна досега мутация, която получи широко разпространение. И третият начин е да обитава дълго време в затворена среда — например във вътрешността на джунглата — и изведнъж да получи достъп до по-обширен терен за действие.
— Без никой да го е забелязал през всичките тези години?
— Да, напълно възможно. В последно време някои специалисти смятат, че вирусът на СПИН всъщност обитава нашата планета от доста време. Били са открити случаи на подобно заболяване с повече от четиридесетгодишна давност. Само дето се е разпространявал сред малка, затворена популация.
— Съществува ли четвърти начин за поява на нов вирус? — изръмжа Яков. — Например един от вашите специалисти влиза в лабораторията, смесва разни вещества и хоп — ето ти нов вирус.
Кениън поклати глава.
— Твърде сложно е и надминава сегашните възможности на науката.
— На нашата наука — подчерта Яков. — Също както не можем да конструираме и междузвезден двигател.
— И все пак на коя от четирите възможности отговаря нашият екземпляр? — попита Търкот. — По какъв начин се е пръкнал?
— Още не зная. Но за да открием, ще ни е нужен „нулев“ пациент.