— „Нулев“ пациент ли?
— „Нулев“ пациент е термин, обозначаващ началната точка. Ако можем да проследим обратния път на вируса и да открием „нулев“ пациент, ще узнаем кога и в кой момент вирусът се е прехвърлил и е започнал да заразява хора, а това ще ни даде нов поглед върху характера на заболяването. Всеки вирус разполага със свой собствен „резервоар“ — това е жив организъм, в който той съществува в резидентна форма, тоест без да убива. Или поне без да убива толкова бързо, колкото филовирусите поразяват хората. В противен случай паразитиращият организъм би унищожил своя собствен източник на живот. Тъй че посоката на търсене сега е — „резервоар“ — начин на разпространение — ваксина или лечение. Ще започнем със селото, за което говореше Харисън.
— Ваксина ли? — вдигна вежди Търкот. — Ще имаме ли време за това?
— Трябва да имаме. Инак всичко е загубено. Вирусът ще спре едва след като унищожи всичко, от което може да се храни.
— Спътникът — произнесе Яков.
— Какъв спътник? — попита Кениън.
Търкот му разказа за падналия западно от тях спътник.
— Смятате, че е дошъл от него? Какво всъщност представлява този остров Коро?
— Там се намира стартовата площадка на Ариане, Европейския космически консорциум — намеси се Яков. — Разположена е на брега на Френска Гвиана.
— Интересно, по каква причина европейски космически център се намира в Южна Америка? — попита Кениън.
— По няколко причини — продължи с обясненията Яков. — Първо, там плътността на населението е ниска. Второ, разположен е близо до екватора, което представлява съществено предимство при извеждане на тела в орбита. Трето, океанът е съвсем близо и ракетите излитат над него, а не над суша. И четвърто, в района ураганите и земетръсите са рядкост. Макар да се управлява от Европейския космически консорциум, всеки с достатъчно пари може да си купи ракета и да изстреля спътник. Много американски фирми са пускали свои рекламни спътници от Коро.
— Разполагате ли с доказателства, че вирусът е дошъл от спътника?
— Не, докато не открием мястото, където Харисън се е натъкнал на първите поразени. Знаем само, че е нагоре по реката, но там има много разклонения.
— Какво предлагате? — обади се Норуард.
Търкот го тупна по рамото.
— Двамата с теб да идем до катера и да го претърсим за карти или нещо, което да ни упъти към мъртвото село.
Водач Паркър стоеше на върха на дюната, загледан към лагера на избраните. Само сто и четиридесет души бяха приели обета да оставят зад себе си всички облаги на цивилизацията и да го последват в пустинята. И ето го мястото! След като свърнаха от шосето за Алис Спрингз, в сърцето на Австралия, те поеха по стария миньорски път, водещ право към пустинята Гибсън. След няколко часа и той се изгуби, но Водач Паркър поведе хората си през пустошта, където слънцето нажежаваше ламаринените покриви на колите, образуващи този своеобразен конвой.
Някакъв вътрешен глас му подсказа, че са пристигнали на вярното място. Нареди им да спрат и да построят лагер. След това се отдалечи встрани и се изкатери на дюната.
Паркър се огледа. Докъдето му стигаше погледът, не се виждаха никакви признаци на живот. Той коленичи, усещайки как пясъкът потъва под коленете му и вдигна очи към небето.
— Тук сме — прошепна. — Дойдохме. Елате и ни отведете.
Дори не забеляза кървавите капки, които изтекоха от ноздрите му, паднаха върху пясъка и мигом бяха попити.
Дънкан прочете още веднъж доклада от майор Куин. „Мисията“ беше реално съществуваща сила и СТААР се бе занимавала с разследването й. Това беше много важно, макар да не допринасяше с нищо за изясняване на общото положение на нещата. Затова пък подкрепяше твърденията на Яков за Мисията и за това, че неведнъж се е намесвала в хода на човешката история. Тя се свърза с Куин и му нареди да отдели няколко програмисти, които да се заемат с издирване на сегашното местонахождение на „Мисията“ и да потърсят връзки между нея и Черната смърт.
След това набра друг номер на своя сателитен телефон.
— ВИМИЗЗ — произнесе неприветлив глас отсреща, превръщайки съкращението в една дума.
— Полковник Кармен, ако обичате.
— Кой се обажда?
Дънкан се поколеба — това беше директният номер на Кармен.
— Бих искала да разговарям с полковник Кармен.
— Боя се, че това е невъзможно.
— И защо?
— С полковник Кармен се случи нещастие.
Дънкан неволно стисна слушалката.
— Тя… добре ли е?
— Не съвсем. Имахме неприятен инцидент в Четвърто ниво на отдела за особено опасни заразни болести. Цялата база е поставена под карантина. Полковник Кармен е мъртва. Току-що пристигна полковник Зенас от Пентагона, за да поеме нещата. Искате ли да говорите с него?