Пациентите бяха в различен стадий на заболяването — някои покрити с черни мехури, други — с масивни кръвоизливи по цялото тяло. Към тях се извръщаха изцъклени очи, разкривени от ужас и болка лица. Никакви следи от модерно оборудване, липсваха дори елементарни системи. Единственото, с което сестрите можеха да облекчат страданието на болните, бяха влажните кърпи върху челата. Аспирин срещу повръщането и болките. И нищо друго.
— Да вървим — рече Търкот и потупа Норуард по рамото.
— Ще ни помогнете ли? — попита отново сестра Анхелина.
— Разбира се — обеща Норуард.
Търкот спря на прага.
— Сестра…
— Да?
— Да сте чували нещо за „Мисията“?
Няколко секунди Анхелина го гледаше стреснато, сетне бавно кимна.
— Да.
— Къде се намира?
Тя вдигна ръка и посочи на изток.
— Говорят, че „Мисията“ е сключила договор с дявола там, където слънцето се показва от океана.
— И къде точно… — понечи да запита Търкот, но сестрата го прекъсна.
— Кога ще пристигнат другите?
— Кои други?
— Тези с помощта.
— Най-късно утре сутринта — увери я Норуард, но сестрата зърна изражението върху лицето на Търкот и го хвана за ръката.
— Няма да има други, нали?
— Ще ни е нужно време, за да мобилизираме хората — обясняваше Норуард.
— Вие сте от американската армия, нали?
— Аз… — Норуард млъкна.
Сестра Анхелина не откъсваше очи от лицето на Търкот.
— Да — кимна той.
— И други няма да има, права ли съм? Ще ни оставят да умрем, така ли е?
— Да — отговори Търкот.
— Благодаря ви за искреността. — Тя огледа редицата от койки, върху които продължаваха да се гърчат, повръщат и борят за всяка глътка въздух нейните болни. — Няма какво повече да питам. Всъщност… причината за това не идва ли от ваши колеги?
— Не — отвърна Търкот. — Мисля, че е дошла от „Мисията“.
— Нямаше да ви повярвам, ако не ми бяхте казали, че сте военни.
Норуард се бе навел над един от пациентите и го разглеждаше иззад прозрачната си лицева маска. Внезапно нещастникът протегна ръце, сграбчи го за раменете, изкрещя и повърна обилно количество черна кръв. Норуард се задърпа уплашено, повдигайки болния от леглото. Размаха отчаяно ръце, най-сетне успя да се освободи, но загуби равновесие, полетя назад и прекатури близката маса.
Търкот изтича да му помогне.
— Удари ли се? — попита той, докато го изправяше на крака.
Норуард не отговори. Беше се навел и разглеждаше костюма си. Изведнъж вдигна ръце и си свали шлема.
— Ей, какво правиш? — извика Търкот, изненадан от постъпката му.
Норуард се извъртя и му посочи гърба си. Материята бе разкъсана от удара с ръба на масата, която на всичко отгоре бе покрита с кървави чаршафи.
— Имам и рана — добави Норуард. Той изхлузи костюма през глава и Търкот забеляза, че на същото място по дрехите му е избила кръв.
— Вече няма значение по какъв начин става заразяването — по въздух или по кръвен път — добави Норуард. — Поне за мен.
Сестра Анхелина посочи вратата.
— Все пак, по-добре се върнете при вашите.
Норуард поклати глава.
— Ще остана тук, където мога да съм полезен. И където мога да науча нещо повече.
— Какво да предам на Кениън?
— Все още не разполагаме с достатъчно данни. Искам да огледам всички пациенти, да ги разпитам. — Той доближи едно от леглата и вдигна захабения край на чаршафа. — Виж това! Така е навсякъде в Третия свят! Прахосваме безумни пари за въоръжаване, а за медицината дори не се сещаме! Само че този път си намерихме майстора! Дори да докараме всички свръхмодерни институти на Щатите на куп, пак няма да можем да се справим с Черната смърт!
— Но ако наложим карантина и…
— Късно е — прекъсна го Норуард. — Нали я чу? Мнозина са избягали в джунглата и надолу по реката.
Търкот си спомни за ракетата носител в Коро със спътника на „Земя без граници“. Вече имаше представа какво може да е съдържанието на сондите.
— Никой няма да е в безопасност, ако не съумеем да ги спрем навреме — произнесе той.
— Защо тръгват въоръжени? — попита Дънкан.
„Тюлените“ бяха отишли на последен инструктаж преди излитането. Двете с Копина се върнаха в големия хангар, където върху една маса бяха подредени различни образци на оръжие.
— Те са военни — произнесе Копина, сякаш това обясняваше всичко.
— И какви са тези оръжия?
Копина се доближи до масата.
— Все още нямаме голям избор в разработването на оръжейни системи за открития космос. Основно от усилията в областта на въоръжаването са насочени към неща като защитни ракетни установки, отбранителни системи „Звездни войни“, никой не мисли за престрелки в космоса. Така че, наложи се да прегледаме всичко, което може да ни свърши работа и да подберем най-подходящото. Направихме обширни изпитания с резултати, които не отговаряха на предварителните ни очаквания. Така например химичните лазерни оръжия се оказаха неподходящи, заради прекомерно голямата си маса. Лазерните установки със свободни електрони показаха обещаващи резултати, но при настоящото техническо ниво не са в състояние да осигурят достатъчно мощен лъч, дори за да заслепи противника, ако попадне право в очите. Ето защо те също отпаднаха. Друго екзотично оръжие, което често виждаме по телевизията, но не притежава практическа стойност, бе високоенергийният лъчев пистолет. Хубава идея, стига някой да съумее да миниатюризира устройството и да фокусира достатъчно лъча. — Тя се извърна и махна с ръка към масата. — Ето с какво завършихме.