— Едно нещо не можах да разбера. Защо задачата е поверена на военните?
Дънкан разглеждаше подредените на масата образците. Изглеждаха толкова странни, дори примитивни, в сравнение със свръхмодерните технологии, заложени в конструкцията на бойния скафандър. Припомни си думите на Яков — че „Мисията“ държала под контрол техническия прогрес на човечеството, насърчавайки развитието в една насока и възпрепятствайки го в други.
Копина обърна гръб на масата и поклати глава.
— Виж, на този въпрос и аз не мога да ти отговоря.
— Кои сте вие? — попита Че Лу.
Намираха се в горния тунел на гробницата, където облечените в черни униформи фигури ги бяха вкарали под дулата на оръжията. Бяха се спуснали дотук с помощта на въжета.
Веднага щом влязоха в галерията, тя се озари от светлина, също както бе станало и предишната седмица, са че тогава се бяха появили откъм главния вход на гробницата.
И този път Че Лу остана поразена от размерите на помещението. Масивни метални подпори се издигаха към свода и изчезваха някъде от другата страна. По пода бях подредени черни сандъци и контейнери с най-различни размери — от няколко десетки сантиметра до над стотина метра височина. Отсрещната стена бе поне на два километра от тях.
Вдясно се виждаше познатото зелено сияние, което обозначаваше залата на командния център. Че Лу вече знаеше, че там, в неголямо помещение, зад плъзгаща се стена е разположен и тукашният страж-компютър.
Зад тях, в основата на наклонения тунел, през който се бяха спуснали, войниците вдигаха от подръчни средства барикада, насочвайки оръжията си към горния отвор. Че Лу си даваше сметка, че подкрепленията от китайската армия едва ли щяха да се забавят дълго. Какво ли ще стане тогава?
— Казвам се Елек — представи се човек в черна униформа, застанал до тях. Той смъкна качулката си, под която се показа восъчнобялата кожа на лицето му. Носеше слънчеви очила.
— Какво търсите тук? — попита го Че.
— Може би същото, което и вие.
— Аха… долната галерия — сети се професорката. — Ще можете ли да се промъкнете покрай призрака, който я охранява?
— Призрак ли? — Елек се засмя. — Мисля, че ще успеем, ако разполагаме с необходимата информация и снаряжение. — Той вдигна издължената си, мършава ръка и я насочи към Че Лу. — Бележника на професор Нейбингър е у вас, ако не се лъжа?
— Да. — Че Лу знаеше, че е безсмислено да отрича.
— И какво мисли той?
— Смята, че в долната галерия са телата на Артад и на други аирлианци.
— Само това?
— Споменаваше се и нещо за енергията на слънцето.
Елек кимна.
— Чудесно. — Той изкрещя няколко отривисти команди на наемниците. — Последвайте ме — изрече след това и махна на двамата възрастни китайци.
Елек водеше групата, зад него вървяха Че Лу и Ло Фа, а отзад крачеха няколко наемници с готови за стрелба автомати. Стигнаха входа на стаята, където бяха пултовете за управление с аирлианските надписи. Елек спря точна при таблото, откъдето се отваряше тайната врата за нишата на стража.
— Вие от привържениците на Артад ли сте? — попита Че. Спомни си какво им бе разказал Нейбингър след контакта със стража.
Елек не отговори.
— СТААР? — произнесе Че Лу.
— Този път уцелихте — кимна Елек. — СТААР е едно от многото имена, които сме използвали. — Той положи длан върху пулта. Едновременно светнаха няколко аирлиански символа. Елек премести ръка и символите по таблото започнаха да се менят. Докосваше ги в определена последователност. Изведнъж в стаята се разнесе приглушено бучене. В стената се показа цепнатина, която бързо се разширяваше. Че Лу забеляза, че наемниците държаха оръжията си насочени към вратата. Откакто ги бяха пленили непознатите, Ло Фа не бе произнесъл нито думичка.
Елек пръв прекрачи прага на тайното помещение. Че Лу и Ло Фа го последваха. Вътре все така сияеше в златисти отблясъци двуметровата пирамида. Елек спря и я огледа. Беше склонил леко глава, като някой, който отдава почит в старинна гробница.
— Сега какво ще правите? — попита го тя.
— Трябва ни енергия — от рубинената сфера.
— Рубинената сфера беше унищожена — каза Че Лу.
— Една от рубинените сфери — поправи я Елек.
— А втората тук ли е?
— Надявам се.
Елек пресече стаята и положи длани върху златистата повърхност на пирамидата. След няколко секунди бе погълнат напълно от сиянието й.