16.
Патрулът поддържаше великолепно темпо. Движеха се покрай източния бряг на реката. Когато стигнаха едно възвишение, Толанд даде сигнал да спрат и огледа местността. Видимостта във всички посоки бе добра. Само пустош, докъдето му стигаше погледът, не се виждаше и следа от цивилизация. Сякаш бяха единствените обитатели на цялата планета.
Толанд погледна към Балдрик.
— Имаш ли връзка?
Балдрик си свали раницата. Докато Толанд, Фолкнър и останалите заемаха позиция, той извади отвътре лаптопа. Тъкмо го нагласяваше, когато един от наемниците подскочи с уплашен вик. На дясната му ръка се полюшваше гърчещо се влечуго. Толанд измъкна мачетето, замахна и отсече тялото на змията точно под главата, която продължаваше да виси на ръката, прикачена с два извити зъба.
— Не мърдай! — извика Толанд. — Инак отровата ще се разнесе по-бързо.
Толанд разтвори внимателно с пръсти зъбите и освободи главата. Познаваше змията — беше силно отровна, от най-опасните. Побутна мъжа обратно на земята.
— Лягай и мирувай!
Той коленичи до него. Мъжът продължаваше да стене, но вече се задъхваше.
— Успокой се, човече. Ей сега ще ти мине.
Претърколи го на една страна, така че да е обърнат с гръб към него, сетне смъкна автомата от рамото си и го приближи до тила, без да опира дулото. От разстояние няколко сантиметра изстреля откос право в главата на наемника.
Балдрик не реагира.
— Засече ли сигнала? — попита с равнодушен глас Толанд.
— На пет километра в тази посока — Балдрик махна с ръка.
— Да тръгваме — Толанд скочи на крака.
Докато се отдалечаваха от трупа, Фолкнър прошепна на Толанд.
— Какво пък, дяловете ни растат.
— Зная — отряза Толанд. Обливаха го горещи вълни, усещаше пулсираща болка в главата си. Той огледа ръцете си. Кожата над китките бе обсипана със ситни черни мехурчета. Сети се за телата в носилките от групата, на която бяха устроили засада.
— Какво ти е? — попита го Фолкнър.
— Не знам.
— Пипнах те! — извика Уолкър, за ужас на мъжете и жените в останалите сепарета на залата за наблюдение и проследяване към Агенцията за национална сигурност. — Сега те спипах!
На монитора се показаха очертанията на Южна Америка, които се увеличаваха и краищата им изчезнаха. Постепенно изображението се центрира върху западно-централната част. Последва нова смяна на мащаба и сега вече мониторът показваше район в непосредствена близост до границата между Бразилия и Боливия, на стотина километра западно от градчето Вилхена.
Уолкър набързо прегледа данните и изпрати доклад с гриф „от първостепенна важност“ до Дънкан, използвайки един от защитените канали на ИНТЕРЛИНК.
„До старта остават три часа. Финалното отброяване е възобновено. Започнете измерване на критичната маса и общото тегло на товарите.“
Гласът отекваше от четирите краища на стартовата площадка. Лиза Дънкан откъсна за миг поглед от документите, които й бе изпратил по факса майор Куин.
Историята на „Мисията“ несъмнено будеше интерес, но сега далеч по-важно бе да открият точното й местонахождение. Тя прелисти последните няколко страници и едва тогава забеляза електронната поща от АНС.
Докато се запознаваше със съдържанието, на лицето й се изписа озадачено изражение. Някой бе използвал системата за сателитно локализиране, за да изпрати и усили неколкократно ориентиращ сигнал в района на границата между Боливия и Бразилия. Още докато разчиташе посланието, закаченият за компютъра принтер започна да разпечатва ново съобщение.
Същият случай, едва забележима промяна на мястото. Отново западната част на Бразилия. Дънкан взе химикалката и изписа в празното поле на листа:
„Тиахуанако.
«Мисията».
Пристигнала от Испания през петнадесети век.
Аирлианците.
СТААР.
Водачи.
Яков и унищоженият Четвърти отдел.
Стражът.
Дълси.
Великденския остров.
Че Лу, Циан Лин и втората рубинена сфера.“
Тя се замисли. Ако наистина съществуваше втора рубинена сфера, тогава…
„Следващата планова задръжка ще бъде два часа преди старта. Последна подготовка и предстартов инструктаж на екипажа.“
Дънкан премести очи към прозореца. Космическата совалка беше готова за излитане. Ако съществуваше друга рубинена сфера, тогава корабът-майка все още можеше да се използва за междузвездни полети. Стига да е възможно да бъде поправен — но нали Копина спомена, че екипажът щял да подсигури вътре подходяща за дишане среда.
Дънкан вдигна сателитния телефон и набра номера на Търкот в Южна Америка.